„Процесът на руска пропаганда в България отдавна е започнал или по-скоро никога не е свършвал. Комунистическото минало на страната играе много ключова роля. Има различни значими фактори. Политически групировки, отделни политически и обществени лица, които имат абстрактни симпатии към Русия“, заяви д-р Кристофър Неринг в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.
Д-р Кристофър Неринг е гост-лектор към медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конард Аденауер“. Той също така бе модератор и лектор по време на провелата се в началото на месеца в София международна конференция относно дезинформацията в Югоизточна Европа. Освен това е автор на анализа „Как Русия порази имунната система на България“.
“Руското финансиране на дезинформация се разпределя по различни медии и канали на влияние, а не по държави. Част от големите руски медии получават финансиране, а тя се осъществява и чрез скрити канали като олигарси или службите.Секретните служби успяват да финансират различни уеб портали. Сумата за руска пропаганда надхвърля 1 млрд. долора годишно”, продължи той.
Експертът отбеляза, влиянието на Русия над енергийната инфраструктура в България и тясното сътрудничество с руските агенции.
„Мета“: Разрушихме най-голямата руска мрежа за дезинформация от началото на войната
Неринг допълни, че политическата криза и войанта в Украйна много допринася за разделението в обществото, което засилва влиянието на руската пропаганда и изтъкна нуждата от методи за противодействие на пропагандата и дезинформацията.
„Положението на България е подобно на това в Унгария, но има различни степени на подкрепа спрямо Русия в международната политика. Проруски настроени лица или групи има във всички страни. Този проблем не е само в България или Унгария.”
С водещия Георги Донков коментираха и методите за финансиране на публични лици и журналисти или така наречените „агенти на влияние“. Неринг сподели, че тази практика е разпространена още по времето на Студената война, но допълни, че са необходими доказателства и активна работа на службите за сигурност.
ЕК подготвя драстични мерки срещу дезинформацията
„За да работи подобен модел днес, е необходим журналист или общественник, който се радва на голяма популярност и аудитория. Вместо това те инвестират повече в трол фабрики и други източници на дезинформация.“
Кристофър Неринг отбеляза разликата между пропагандата и дезинформацията и изтъкна, че докато пропагандата е явна и е насочена към имиджа на дадена личност, група или партия, то дезинформацията цели да събужда съмнение, недоверие и конфликти.
Сръбски журналист пред Дарик: Истината е много скучна, докато лъжата блести
„Външната и вътрешната пропаганда в България е изключително силна. Тук тя попада в една плодородна почва. Не смятам, че дезинформацията седи в основата на разделението в българското общество, но определено го засилва. Нищо голямо не се променя в наратива на руската дизинформация и пропаганда, но днес вече има война в Украйа и Русия се опитва да напада слабите звена на ЕС и НАТО. За съжаление, България бе от тези страни. Те нападат страните, които смятат, че могат да се поддадат на тяхното влияние“, изтъкна той.
Неринг сподели, че Кремъл не е очаквал толкова единна европейска реакция спрямо случващото се в Украйна, но отбеляза, че все още няма координирани действие при борбата с руската пропаганда.
В края на разговора експертът коментира проблемите с медийната грамотност, социалните мрежи и ролята на големите платформи в борбата с дезинформацията.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Още по темата
- Когато политолозите са безсилни, прогнозите са на астролозите: Не е сигурно, че сме се спасили от Армагедон, но от Пеевски няма нужда някой да ни спасява!?
- Как изглежда България за германските журналисти?
- Петя Лунд за пътя от Немската гимназия в София до издателството в Берлин
- „С приятели на кино“: Филмът „Сватба“ по Хайтов
