Фалшивите новини, дезинформацията, пропагандата и хибридните заплахи от години са много значим обществен проблем. През последната една година в контекста на руската война в Украйна този проблем стана още по-осезаем, особено в страните от Югоизточна Европа.
В интервю с Радослав Александров главният редактор на сръбския сайт Fakenews Tragac и доцент в университета в Нови Сад Стефан Янич сподели повече за нивото на медийна грамотност в Сърбия, трудностите при борбата с дезинформацията, обществените настроения спрямо Русия и ЕС, както и позицията на младите хора.
„Мета“: Разрушихме най-голямата руска мрежа за дезинформация от началото на войната
Стефан Янич участва в голямата международна конференция “Замъгляване на истината. Дезинформацията в Югоизточна Европа”, която се проведе в София на 4 април. Конференцията бе организирана от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", Софийски форум за сигурност и Асоциацията на Европейските журналисти в България. На нея присъстваха експерти и журналисти от страните от Югоизточна Европа, Германия и Сингапур.
Г-н Янич, бих искал да ви попитам какво е състоянието на медийната грамотност в обществата от Югоизточна Европа и по-специално в Сърбия? Каква е ролята на медиите и какво е влиянието им в битката с дезинформацията? Борят ли се срещу този обществен проблем или всъщност оказват негативно влияние?
Австрийският канцлер: Фалшива новина е, че ще плащаме руския газ в рубли
Бих казал, че ситуацията е далеч от перфектна. Имаме различни курсове и инициативи в много училища в Сърбия, като има свободноизбираем предмет по медийна грамотност. Но много често съм несигурен относно способността на тези учители да преподават медийна грамотност, защото те нямат медиен опит и минало. Те водят уроците по математика, сръбски или друг чужд език и изведнъж получават задачата да водят и тази дисциплина. Това образование е по-добре от нищо, но е далеч от желаното ниво.
Когато става въпрос за медии, бих казал, че за съжаление, най-популярните разпространяват най-много дезинформация. Моят сайт за проверка на фактите има списък с медиите, разпространяващи дезинформация и всъщност това са тези с най-голямо потребление, което е изключително тревожно.
ЕК подготвя драстични мерки срещу дезинформацията
Вие всъщност сте главен редактор на въпросния сайт за проверка на фактите. Какви са добрите практики и мерки срещу разпространението на дезинформация? Сред тях ли е и проверката на фектите? Могат ли те да се имплементират адекватно в обществото?
Това е много важен въпрос. Бих казал, че е много трудно да промотираш проверката на факти като нова система за верификация на информация, защото хората са наистина подозрителни. Те задават въпроси като: Кой си ти, че да ми казваш каква е истината? Кой ти плаща? Какви са твоите интереси? Не си ли предубеден? И ние трябва да предложим отговори на тези въпроси, разбира се. Но ако хората имат тази настройка спрямо проверката на данни, мисля, че няма голям шанс осъществим мисията си. Би ми се искало, да кажа, че моята инициатива за проверка на факти е изключително популярна и ние имаме чудесни резултати, но нямаме. Обикновено нашите потребители вече имат нужното ниво на медийна грамотност, образовани са, знаят как да разграничават вярната информация от дезинформацията и просто искат да намерят още един механизъм, чрез който могат да покажат, че са прави. Но когато говорим за хора от малките райони, по-възрастните поколения, хората от крайно десните движения, е изключително трудно да достигнем до тях и би трябвало сайтовете и платформите за проверка на данни да направят общност, да променим подхода, за да бъдем по-интересни. Да се опитаме да използваме илюстрации, видеоклипове. Да не преминаваме границата не сензацията, но да предложим нещо интересно. За съжаление, често истината е много скучна, докато лъжата блести. Лъжата е популярна и се разпространява бързо, а истината си остава скучна.
Силата на фалшивите новини е в това, че те докосват емоция
Какви са най-разпространените наративи на дезинформация и коя част от обществото застрашават? На чии интереси служат?
Бих казал, че основните наративи се променят. Може да проследим този проблем, като вземем за пример една голяма фейсбук група в Сърбия, която бе създадена преди няколко години. Нейното име е: „Спрете мигрантите в Сърбия“, а нейните членове са повече от 300 хил. души. Това е повече от хората в родния ми град Нови Сад. Тази група от хора се прехвърляше от проблем към проблем. От мигрантските въпроси към 5G технологиите, после към ваксините, а сега, разбира се, са международни и военни експерти по отношение на войната в Украйна. Това показва, че ако сте склонни към един вид дезинформация, лесно ще бъдете манипулирани и в други области. Темите се променят, но бих казал, че има един основен разказ - разказът за два свята. Единият е Русия с Путин начело, а другият е Западният с новия световен ред. Ако се замислим за чувствителни групи като ЛГБТ общността, жените, ромите в Сърбия или дори албанците, може да видите това разделение. Западният свят се опитва да унищожи традиционната общност, православната вяра, Църквата, кирилицата и т.н. От другата страна е Русия, която защитава всички тези ценности, в които вярват.
Русия вкарва за 6 години в затвора журналист заради публикация за Украйна
Ние имаме много сходни проблеми в България, като дори са по-серизони заради принадлежността ни към Европейския съюз от повече от петнадесет години, но нашето общество все още не е наясно с европейските ценности. Колко е силно руското влияние в Сърбия днес? Вярват ли младите хора на дезинформацията. Преди няколко месеца бях в Белград и ме изуми, че младите хора изпитват носталгия към Югославия и са скептично настроени спрямо европейското бъдеще на страната.
Бих казал, че има много смесени чувства сред младите хора. Голяма част от тях подкрепят Русия и Путин, но не знаят защо. Те не познават руската история. Не четат руски писатели, не слушат руска музика, не са посещавали страната. За тях това е една концепция, една идея, че има свят, който се бори за справедливост, за традициите, за вярата и религията. Но същевременно има много влогъри в Youtube и Tik Tok, които създават съдържание относно бивша Югославия, говорят почти същия език, така че се свързват със своите връстници от други страни, с които сме воювали допреди три десетилетия. От друга страна, те критикуват Европейския съюз, не желаят да са част от него, но искат да пътуват из Съюза. Ако напуснат Сърбия, за да работят в друга държава, те винаги ще изберат западна страна. Никой няма да реши да отиде в Русия, Беларус, Казахстан или Китай. Мисля, че те виждат Русия през розови очила и са напълно предубедени.
Вие също така сте доцент в университета в Нови Сад. Имат ли младите хора нужната медийна грамотност и критично мислене, за да се борят с този проблем?
Точно така, аз съм доцент във Философския факултет в Нови Сад и най-вече работя със студенти в сферата на журналистиката, така че тяхното ниво на медийна грамотност е над средното. Разбира се, те проявяват интерес към журналистиката, но като цяло смятам, че ситуацията се влошава. Мисля, че младите хора вяррват, че всичко, което не знаят, може да бъде открито за две секунди в Гугъл, но когато разговаряш с тях и нямат възможност да използват мобилните си телефони или компютри, се забелязва колко са невежи. Това е смущаващо. „Не знам и не искам да се науча“. Това е ужасяващо. Но ме радва, че всяка година има фантастична група от мотивирани студенти, на които помагам да се развиват, предлагам им да работят с мен и това ме мотивира.
ЮНЕСКО: 50% ръст на убийствата на журналисти през 2022 г.
Връщайки се към евроинтеграцията на Сърбия, в годишния доклад на Съвета на Европейския съюз от края на миналата година относно напредъка на Сърбия по пътя към ЕС се отбелязва, че липсва напредък по отношение свободата на словото и медийната независимост? Какви усилия се полагат на национално ниво? Какво е вашето наблюдение върху медийната среда в страната?
Има някои инициативи в опит за отговор на държавно ниво. Има опит да се създаде специален държавен орган, който да се бори с дезинформацията, но никога не бих подкрепил подобна инициатива. Смятам, че с оглед обществено-политическия контекст в Сърбия, това ще бъде още един инструмент за цензура. Това няма да е борба с дезинформацията, а борба с информацията, от която не сме доволни. Бих казал, че обществените, както и най-популярните медии са под директния контрол на правителството. Те се субсидират, получават специални договори с държавни институции, така че им се плаща за разпространяване не лъжи и пропаганда. От значение е, че медиите под държавен контрол се опитват да не лъжат директно, така че е много трудно да провериш всичко. В повечето случаи те не са обективни и са предубедени, но не винаги можеш да докажеш, че това не е вярно, защото те са обучени да разпространяват дезинформацията по начин, който е непроверяем. Относно Европейския съюз, мисля, че Сърбия следва турския пример. Ние сме официален кандидат, но не вярваме, че някога ще станем пълноправен член. Ние ще се възползваме от европейски средства и подкрепа. Официално ще се движим по посока ЕС, но ние няма да направим всичко по силите си, за да осъществим промените, за да станем пълноправен член. Мисля, че малцина вярват, че страната ни може да стане член дори и да изпълним всички критетии. Мисля, че Съюзът е уморен от нови членове, а ние сме уморени от това да опитваме, защото се опитваме да станем член от три десетилетия. Смятам, че това е прекалено дълъг период от време и за съжаление общественото отношение спрямо ЕС ще спадне още повече.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
