Томас Пилдегович е част от Центъра за върхови постижения в стратегическите комуникации на НАТО в Рига. Той взе участие в голямата международна конференция “Замъгляване на истината. Дезинформацията в Югоизточна Европа”, която се проведе в София на 4 април. Конференцията бе организирана от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", Софийски форум за сигурност и Асоциацията на Европейските журналисти в България. Участие взеха експерти и журналисти от страните от Югоизточна Европа, Германия и Сингапур. Реч по време на конференцията произнесе Георги Господинов. 

В разговор с Радослав Александров Томас Пилдегович сподели повече за влиянието на дезинформацията за международната сигурност, механизмите за борба с хибридните заплахи и ролята на частните корпорации.

Хаджигенов пред Дарик: Семерджиев се оказа много полезен на МВР - носят му стълби, бършат му носа

Г-н Пилдегович, вие сте част от Центъра за върхови постижения в стратегическите комуникации на НАТО в Рига и затова бих искал да ви попитам как дезинформацията се отразява на международната сигурност?

Смятам, че исторически дезинформацията вингаи е била там, но с появата и разпространението на дигиталните технологии дезинформацията вече не може да бъде разглеждана като отделни случаи на измамници, които разпространяват дезинформация или конспиративни теории с цел печалба.

Дезинформацията е инструмент на враждебна чуждестранна намеса и това е начинът, по който ние би трябвало я анализираме и да се ангажираме с нея. Трябва да се ангажираме с нея като част от стратегически инструментариум, който чуждестранен съперник може да използва да дестабилизира институции, подкопава общественото доверие и дори да парализира възможността на една държава да реагира на различни заплахи. Това е нещо, което видяхме наскоро покрай пандемията. Видяхме как чуждестранни участници директно или индиректно използваха местни проксита - агенти, които се опитваха да разпространяват съмнения относно ваксините или да пораждат съмнение относно ефикасността на различни ограничителни мерки, които правителството налага. Разбира се, от началото на инвазията на Русия в Украйна обхвата и интензитета на дезинформацията от Русия в членките на НАТО, включително и България, се засилва.

Кремъл предупреди НАТО за контрамерки

Вторият ми въпрос е свързан с войната на Русия в Украйна, защото хибридните атаки, както и вие отбелязахте, са успешни в България и всички страни в Югоизточна Европа. Как Алиансът се бори с хибридните заплахи, които са толкова разпространени в наши дни.

Нарастващото значение на информационната сфера е нещо, коетo НАТО отбелязва и се отразява на подхода на Алианса на най-високо стратегическо ниво. Същевременно отговорността за сигурността и прозрачността на информационната сфера e на всеки съюзник, което я прави национална отговорност. НАТО се намесва, за да помогне и предложи знания и експертиза относно информационната среда, изграждането на стратегически комуникационни възможности. Алиансът има различни инструменти и механизми за напредването на иновациите по отношение на някои определени технологии, свързани с информационната среда. Например изкуствения интелект, както обсъждахме на тази конференция, квантов компютър или 5G технологии. НАТО помага за развитието и инвестирането в тези технологии.

Какво е НАТО и защо Финландия се присъединява?

Мислите, че тези мерки са достатъчни или е необходимо и друго?

Разбира се, трябва да се направи още много. Ключово в уравнението е не само да разберем  външната заплаха, но да изградим устойчивост на национално ниво. Трябва да се направи много повече, за да ангажираме различни уязвими групи: млади хора, но също и възрастни хора. Много повече трябва да се направи в подсилването на регулациите на информационното пространство. В тази област НАТО и Европейският съюз трябва да си сътрудничат повече. Да се подсигури, че големите технологични компании предприемат необходимите стъпки, за да ограничат разпространението на незаконно и вредно съдържание.

Мъск смени логото на Twitter с меме

Говорейки за големите компании, бих искал да ви попитам за ролята на частните корпорации в хибридните войни. Какво трябва да предприемат големите компании като Туитър и Фейсбук, за да подпомогнат НАТО и Европейския съюз в борбата с хибридните заплахи?

Те, разбира се, имат ключова отговорност. Те не могат просто да кажат, че са доставчик на услугата. Социалните мрежи са част от критична инфраструктура и имат специална отговорност. Смятам, че пренебрегван проблем , който се среща и в България, и в Латвия, е, че дезинформацията се разпространява на по-редки езици. Мета и Гугъл имат човешките ресурси и инструменти да правят мониторинг и разследват съдържание на английски език, но често неглижират факта, че дезинформацията се разпространява на по-малки пазари. Заради капиталиситческата логика на тези компании обаче,  те приоритизират по-големите пазари и пренебрегват по-малките страни, а в НАТО и ЕС има доста такива държави. Oще много усилия трябва да се положат за запълването на тези пропуски. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм