Сръбският президент Александър Вучич директно обвини Запада, без да конкретизира коя западна държава има предвид, за протестите от уикенда в Белград. Демонстрантите се обявиха срещу проекта за добив на литий в страната, но Вучич разшифрира случващото се като опит да бъде свален от власт.

Той обеща, че срещу задържаните протестиращи ще бъдат предприети всички необходими законови стъпки. На този фон група хора все още стоят пред ареста в Белград, където десетина демонстранти са зад решетките. Според Вучич тези арестувани са виновни основно за това, че са ЖП транспорта, като по този начин са застрашили живота на невинни хора.

Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич съобщи, че 14 души са били привикани на разпит. Полицията работи за установяване на самоличността на всички извършители, на които ще бъдат повдигнати обвинения, каза той.

"Това е част от хибридния подход", целящ свалянето на правителството, каза Вучич пред репортери. "Знаехме всичко в детайли. Мислите, че сте изненадали някого... Винаги сме били сдържани, без насилие сме осигурявали реда в страната, без проблем".

Миналата седмица Вучич заяви, че е бил предупреден от руските разузнавателни служби, че в Сърбия се подготвят "масови безредици и преврат" от неуточнени западни сили, които искат да го свалят от власт.

Правителствени служители и контролирани от държавата медии започнаха мащабна кампания срещу митинга в събота, сравнявайки го с въстанието на Майдана в украинската столица Киев, което доведе до свалянето на тогавашния проруски президент на страната Виктор Янукович през 2013 г. Организаторите на протеста в Белград многократно отхвърлиха тези обвинения.

Едно е сигурно – толкова мащабен антиправителствен протест в Белград не е имало от години. Според управляващите по улиците са били 20-тина хиляди. Според организаторите – над 100 хиляди.

Миналия месец Белград възстанови лиценза на австралийската компания "Рио Тинто" за проекта за добив на литий две години след като предишното правителство спря процеса поради протести на природозащитни групи. Ако проектът бъде осъществен, той би бил най-голямата литиева мина в Европа и би покривал 90 процента от нуждите на Стария континент от този ценен за зеления преход метал.