Каквито и бунтарки да сме жените, колкото и да са различни интересите и професиите ни, всяка жена крие в себе си нежност и трябва да я запази. Защото тя е най-силното ни оръжие в житейски план. Това каза в ефира на Дарик татуистът Виктория Котева, която участва в радио и фотографската поредица на Дарик „Жена с 20 имена“.

Бунтът и любовта към рисуването срещат Виктория Котева с татуировките. И вече 10 години те са професионалното й изкушение, в което продължава да се развива.

На професионалния терен обаче – сред татуистите, където доскоро доминираха мъжете, Виктория е категорична, че не трябва да показваш слабост. „Няма как на такъв терен сред мъже ти да си нежната и да ти се отстъпва. Трябва да покриеш всички изисквания, защото във всеки момент някой може да те свали на земята и да ти каже, че не ти е там мястото“, казва с усмивка младата Виктория Котева.

Иначе смята, че независимо дали една жена е рапърка, райтърка или нещо друго, тя трябва да си остане нежна в живота.

Никога не се е занимавала с рисуване, но бунтът я среща с татусите

Никога не се е занимавала професионално с рисуване, въпреки че това е било любимото й занимание. Тъкмо бунтът я среща с татусите. „Всички, когато са в тийнейджърските години имат някакви проблеми с родителите и при мен главно, отговорен беше баща ми, който не искаше да се занимавам с рисуване - питаше ме какво ще правиш с рисуване, къде ще работиш, никой няма да ти купува картините, в това пари няма“, разказа Виктория Котева.

Докато родителите й отсичат, че няма да учи рисуване и я записват в техникум за обществено хранене, тя не спира да рисува. „Рисуваше ми се, не спирах да рисувам – взимах скицник и започвах да рисувам, в тетрадките ми нямаше друго освен рисунки“, спомня си Виктория. Днес с усмивка казва, че тогавашният й бунт основно срещу баща й е прераснал в чудесни отношения с него.

За първата татуировка, за стиловете и модата в това изкуство

Прави първата татуировка в живота си в домашни условия – на приятелка пънкарка. „Беше много страшно, по-притеснена бях от сега. Беше един малък надпис, който обаче стана перфектен, което ме зариби да продължа напред. До момента, в който влязох в професионално студио - като ти обяснят и как се работи стерилно, вече не се притесняваш", разказва татуистката.

След това започнах да се срещам с друг тип артисти и видях, че това е доста богата професия, която се развива. Виждаш изкуството ти да се движи по улицата с хората, върху които си рисувал, допълва тя.

И в това изкуство има течения, мода и тенденции. „Вечният тренд са нео-традишанъл - олдскул и нюскул, които са татуировките с плътен цвят, очертани с дебел контур. Всички останали са преходни – реалистичните много ги правиха доскоро, обяснява Виктория, но на нея не й харесва това, че всеки следващ стил отрича стария.

Болката и адреналинът – част от татуирането

Има хора, които наистина не търпят на болка – припадат, боли ги, плачат, разказва още татуистката, но не си спомня някой да си е тръгнал преди края на работата заради болка.

Това е въпрос на адреналин и виждам, че когато хората се укротят в живота, вече нямат нужда от тази болка и спират с татусите, обяснява още Виктория Котева.

Последният по-голям проект, по който работи в момента е главата на Айнщайн на цял гръб. Обяснява и за т.нар. бели татуировки, които са по-дискретни. Правила е на някои от момичетата в отбора ни по художествена гимнастика, тъкмо защото не трябва да се набиват на очи.

След майчинството графитите и танците са на по-заден план

Ако преди време е разпускала с танци и графити, днес най-голямата страст е детето й на година и два месеца. „Той ме приземява, той ме изстрелва – сега е много интересен и нямам търпение да се прибера при него“, разказва младата майка. „Никога“ – казва днес тя, когато я питам ще позволили ли на детето си да се татуира някога. „Сега го виждам бял и пухкав и не мога да си представя една точка да сложа върху него дори. Но след време ще стане пубертет и ще иска със сигурност“, казва Виктория Котева.

Успехите в професията предстоят, мисли да учи рисуване

Когато говорим за успеха казва, че на терена на професията още не може да се нарече успяла. „Още нямам награди там, а и вече ми е време да се запиша да уча рисуване", обяснява Виктория. Дава за пример много графити-артисти, които никога не са учили рисуване, но сега решават да следват в Художествената академия.

Графитите също са й изкушение, макар по-рядко да намира време за тях. С усмивка разказва за срещите си с полицията преди години, когато е рисувала вечер и на нерегламентирани места. Виждаха, че не сме хулигани, пускаха ме след като се разпиша в полицията, разказва тя. А се е случвало и да я връщат обратно на терен да довърши работата си. 

На младите днес казва, че бунтът е градивен, само ако от него излезе нещо добро. „Защото иначе всички са в очакване, че ще паднеш много лошо на земята и ще се осъзнаеш, че колкото и да се бунтуваш в един момент нещата стоят така както са ти казвали околните“, обяснява татуистката.

„Така че ако ти си готов да се разбунтуваш и да покажеш, че носиш нещо в себе си, в което другите не вярват – наистина до последно трябва да отстояваш и да държиш на твоето! Ще намериш начин – вратите са отворени за всички - работиш и действаш!“, казва младата жена. И смята, че трябва постоянно да надграждаш – всеки ден да си по-добър от вчера.

Слушайте целия разговор с Виктория Котева в предаването на Дарик "Реактивно".