В Черно море трябва да се гмурне всеки – има по-шарени и дружелюбни морета, но в нашето крайбрежие има много чар. Това каза в ефира на Дарик водолазният инструктурор Иво Петров. Той беше гост в рамките на новата фотографска и радио поредица на Дарик „Вещи в занаята“. Водолазният център Марина в Китен е мястото, където той обучава желаещите да бъдат посветени в тънкостите на гмуркането.  

„Вещи в занаята“ е проект на Дарик, който ще представи фотографски портрети  и радиопрофили на хора с интересни професии, които не могат да работят от вкъщи. Този проект идва във време, когато мнозина работят от вкъщи, а коронавирусът прекрои облика на много професии.

„Вещи в занаята“ ще ви срещне с интересни професии, сред които обущар, хлебар, миньор, бръснар, машинист, водолаз. Константин Вълков е авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а разговорите с тях може да слушате в предаването „Реактивно“ в петъчния ефир на Дарик.

Влюбиш ли се в гмуркането, остава завинаги

„За мен всичко започна като едно приключение и с течение на времето се превърна в професия. Голяма страст е – влюбиш ли се в това нещо, то остава завинаги“, разказа в ефира на Дарик водолазният инструктор Иво Петров.

„При мен стана постепенно – в началото имаше страх, после имаше емоции, докато сега е нещо, което е супер приятно и много ме зарежда. И едно спокойствие – да останеш във водата, да чуваш само в духа си“, сподели още той.

По думите му е много трудно в България да се прехранваш с това занимание. „Сезонът е кратък при нас, за три-четири месеца няма как да изхраниш семейството си“, допълни Иво Петров.

Не е задължително да можеш да плуваш, важно е желанието

Питам го какво друго освен да умееш да плуваш е нужно, за да се отдадеш на гмуркането, а той с усмивка обяснява, че дори и плуването не е задължително. „Ние не сме водоплуви, а сме водолази – ние се движим близо до дъното“, казва инструкторът. Пояснява, че изискването е човек да е вв добро физическо и психическо здраве, да не страда от астма, диабет и епилепсия и най-важното - да има желание.

Само част от тези, които правят пробно гмуркане, се запалват след това сериозно.  „Всеки може да дойде като турист, да влезе с някои от инструкторите да се разходи 20-30 минути и да прецени дали това е неговотио. Но когато започнеа курс, нещата стават доста по-сериозни“, коментира още Иво Петров.

10 години е минималната възраст, на която може да обучаваме. Преценката е на инструктора – имало е случаи и на по-малки деца, които влизат, обясни инструкторът. Най-възрастният курсист във Водолазен център Марина пък е бил на 78 години.

Коронавирусът се е отразил и на работата на водолазния център през миналото лято. „Имаше по-малко хора, но който искаше да дойде и да бъде обучен, беше при нас“, каза още инструкторът.

За рисковете и професионализма

„Рискове и опасности има навсякъде, но според мен е доста по-безопасно от това да пресечете например бул."Дондуков“, казва Иво Петров, когато го питам нужно ли е човек да е авантюрист, за да се гмурне в дълбоките води.

Като водолазен инструктор притежавате сертификат за обучение на Националната Асоциация на Подводните Инструктори САЩ –NAUI . Неговият сертификат за обучение е номер 55871 – това е световен символ на качествено и безопасно водолазно обучение. Казва, че в България има около 15-тина инструкторите, които работят с този сертификат.

„Нашето крайбрежие е много добро място за гмуркате – за мен е малко недооценено. В Черно море трябва да се гмурне всеки, защото има какво да се види. То е наистина по-бедно откъм живот, но е много богато на релеф – то е много различно“, смята Иво Петров.

Не само по повърхността на морето, но и по дъното се откриват много боклуци и всеки водолаз вади на брега по нещо при всяко гмуркане.“ То морето, слава Богу се пречиства, но трудно ни насмогва – Черно море има малък отток, затворено е и трябва да си го пазим“, напомня той.

Питам го за костюмите и екипировката на водолаза. А той обяснява,               че в една топла вода човек спокойно може да влезе и с тениска, но в студините води на Северно море например ще влезе със  съвсем различен костюм.

Сезон за гмуркането няма. „Миналата седмица видях във Фейсбук снимки, момчетата продължават да се гмуркат. Преди две-три години влязохме на два градуса вода в Белмекен, в рамките на една експедиция до Седемте рилски езер“, разказа Иво Петров.

Всеки трябва да се гмурне в Черно море, в него има много чар

„Очаквам ви юни месец на Китен, за да се изкъпете при нас. Това не е авантюра, не е нещо, което е опасно. Това е нещо, което според  мен всеки трябва да опита – дали ще се запали, това е въпрос на човек“, каза на финала той.

На въпрос къде е най-красивото място, на което се е гмуркал, отговаря с усмивка: „В Китен, разбира се!“.

„Някой ще каже Египет, друг Малдивите – да, красиво е, видели сме ги тия неща. Не може да се каже с лека ръка, няма да се гмуркам в Черно море, защото там нямало какво да се види. Черно море има много чар , така че не искам да бъде подценявано“, категоричен е Иво Петров.

„Има и по-шарени морета, топли, доста по-дружелюбни, защото нашето не е от най-дружелюбните. Но когато ти се разгърне, когато ти се отвори да го видиш, е несравнимо“, допълва той.

Професията „водолаз“ се променя, както всички други професии. „Екипировката и оборудването се променя, теорията се променя. То и дъното се променя – динамично е и там, всеки пък е различно. Всяка една минута в морето на едно и също място, мога да видя нещо различно“, казва инструкторът.  

Запитан вещ ли е вече в занаята, той отклонява отговора на този въпрос и ни насочва към курсистите му. „Учил съм се от най-добрите в България и нямам притеснения за знанията и уменията, които съм придобил“, лаконично казва Иво Петров.

Чуйте част от коментара му, слушайте и целия разговор с него в предаването "Реактивно".