Бърза реакция, точна преценка и здрава психика са сред основните качества, които трябва да притежават огнеборците и спешните медици в екипа на пожарната. Това каза в ефира на Дарик инспектор Веселина Кехайова, която вече 22 години е спешен медик в екипа на столичната пожарна.

Тя гостува в поредицата на Дарик „Вещи в занаята“, където подчерта, че въпреки тежката работа, хората в пожарната не възприемат себе си като герои. Професията за тях е призвание, въпреки че никога не свикват с човешката болка.

„Вещи в занаята“ е проект на Дарик, който ще представи фотографски портрети  и радиопрофили на хора с интересни професии, които не могат да работят от вкъщи. Този проект идва във време, когато мнозина работят от дома си, а коронавирусът прекрои облика на много професии.

Константин Вълков е авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а разговорите с тях може да слушате в предаването на Дарик „Реактивно“.

До минута след сигнала екипите трябва да са излезли

„Оказваме помощ на пострадалите при пожари, при тежки катастрофи – най-тежките случаи са това общо взето. Затова човек трябва да има много точна преценка в тези ситуации – както пожарникарите така и ние“, разказа в ефира на Дарик инспектор Веселина Кехайова.

Работим в екип, те ни помагат при изнасянето на пациентите, но за оказването на първа помощ на пациентите ние носим отговорност, допълни тя.

Спешният медик в пожарната обясни, че и те както колегите си пожарникари имат бойно снаряжение, костюми, минават подготовка.

Екипна работа е това – ние сме като голямо семейство, събираме се на смяна, но когато има сигнал, се хвърля всичко и се реагира като на пожар, обясни инспектор Кехайова.

Имат норматив от 45 секунди до минута, за да излязат след сигнал.„Всеки момент очакваме повикване. Специално в Първа районна служба, където съм аз, имаме радиоточки - система, по която ни извикват и като препука точката вдигаме пулса. Защото не знаем кого викат – може да е първа кола, втора кола, може да е стълбата или линейката. Всички са готови като препука точката“, казва с усмивка Веселина Кехайова.

Не се свиква с човешката болка, винаги боли при вида на пострадал

По повод това има ли нещо по-пострашно от огъня - на Йордановден го чух това нещо, че по-страшно от огъня е само водата. Като тръгне, не може да се спре, казва още на въпрос инспектор Кехайова.

По думите й всеки се страхува, но по някакъв начин трябва да го пребори. „Не гледам на себе си като на смел човек, просто това е моята работа, моето призвание – работя го толкова години с удоволствие“, допълва тя.

Въпреки това признава, че след толкова години човек се пренасища от срещата с всички тези тежки пострадали на терен.

„Защото с всеки един пациент те боли – ето след миналото дежурство имаше един загинал и двама пострадали. Не може, някакси не се свиква с човешката болка – това не може да се преодолее. На момента не го мислим, но като видя такъв пострадал човек, притреперване под лъжичката винаги има – не се свиква“, казва Веселина Кехайова.

„Никога не съм носила този товар вкъщи, не съм го коментирала, но човек си го носи дори и мълчаливо – всеки път го изживявам. Синът ми сега влезе в спешната медицина в спешна помощ, и той казва сега разчбирам вече за какво става въпрос, допълва тя.

Професия-призвание, за която са нужни бърза реакция и здрава психика

Спомня си за една от мисиите си, когато през лятото на 2010г. заедно с 95 български огнеборци участва в погасяването на голям пожар в Русия. „Наистина беше много сериозна ситуацията. Там гореше торфа и едни 30-метрови високи дървета, които като се прегорят корените им те падаха и това беше опасността“, разказа тя.

„Бърза и точна преценка е нужна и най-вече това трябва да му е призванието на човек, както и за пожарникарите, така и за спешните медици. В пожарната са най-тежките случаи, така че здрава психика трябва да има човек“, казва Веселина Кехайова. И признава, че и тя има своите сривове понякога, защото всичко преживяно на терен идва в повече.

Спасените човешки животи са удовлетворение за нас – много са спасените през тези години. Но аз го приемам като работа и не се изживявам като герой, както и колегите, казва още спешният медик в екипа на столичната пожарна.

"Има коментари след пожара, но от професионална гледна точка, когато се анализират действията на терен. Не се изживяваме като герои, ние сме обикновени хора, които си вършат работата", допълва инспектор Кехайова.

Признава, че понякога в живота е по-трудно „да се гасят пожари“. Когато има проблем, важното е да се реши – даже не ги наричам проблеми, а казуси, коментира още тя.

Живият огън е красив, но не такива са пламъците в един пожар

Много обичам живия огън, една камина винаги топли различно. Харесвам огъня, красив е огънят. Но ето - в последния пожар, където от прозорците излизаха големи пламъци, това не беше красивия му вариант, казва Веселина Кехайова.

И разказва, че има много безобидни случаи, които водят до трагедия след това. Като например човек е запалил свещичка, духнал огъня и се запалило пердето и лумнал пожар. „Ето, човек е решил една молба към Бога да отправи и се случват такива неща. Понякога електроуреди, къси съединения предизвикват огнени стихии“, напомня тя.

Смея да кажа, че съм веща в професията си, но на терен винаги има какво да те изненада, защото всеки случай е различен, всяка катастрофа е различна и всеки пожар, казва още спешният медик с дългогодишен опит.

Чуйте разговора с инспектор Веселина Кехайова в предаването "Реактивно".