„Вещи в занаята“ с Мануел Марков: Няма как децата да напредват мисловно без движение

Няма как да искаме децата да напредват мисловно, ако няма движение, защото двете неща са свързани. А последната година на пандемия промени много децата. Това коментира в ефира на Дарик треньорът Мануел Марков, който е изпълнителен директор на една от най-утвърдените детско-юношески школи по баскетбол в България БУБА Баскетбол.

Според Марков през последните години повечето талантливи деца в България търсят път чрез баскетбола да си намерят спортни стипендии в чужди университети. Това е така, защото професионалните отбори в страната разчитат основно на спортисти от чужбина и е много трудно за треньорите в школите за подрастващи да убедят младите спортисти да останат и да се развиват в България.

За професията на треньора и за работата с децата и юношите Мануел Марков гостува в поредицата на Дарик „Вещи в занаята“.

„Вещи в занаята“ е проект на Дарик, който ще представи фотографски портрети  и радиопрофили на хора с интересни професии, които не могат да работят от дома  си. Този проект идва във време, когато мнозина работят от вкъщи, а коронавирусът прекрои облика на много професии.

Константин Вълков е авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а разговорите с тях може да слушате в предаването на Дарик „Реактивно“.

До последно е бил на кантар дали да избере футбола или баскетбола

Мануел Марков разказа, че като дете е минал през почти всички спортове. „Такова беше поколението, че спортувахме постоянно. Минах през всички спортове, като футболът и баскетболът бяха до последно на кантар към кое да се ориентирам“, сподели той.

„Никога не съм си представял, че животът ми ще продължи като професионален баскетблист и сега треньор и изпълнителен директор. Човекът, благодарение на когото  се насочих към басткетбола беше Янко Янчев, който буквално дойде и ме взе от училищния двор - хареса ме и ме извика на тренировка“, спомня си още Мануел Марков.

Това при него се случило на 14-15-годишна възраст. „В момента се наблюдава по-ранно стартиране. Може би заради огромната амбиция на повечето родители, едва ли не от новородено да се знае какво ще правят – това кара децата дна се профилират много по-рано, което според мен не е много удачно, защото децата трябва да пробват всякакъв вид спорт“, коментира още той.

До 2007 г. игра професионален баскетбол, защото има три много тежки контузии, които не му позволяват да бъде в състоянието, в което иска. Следва пауза от спорта, в която се занимава с книгоиздаване – имал издателство за детски книжки.

„После спортът си ме върна – с Борислав Хаджирусев, президентът на БУБА Баскет и Едит Гетова, която тогава доста ни помагаше, се заехме да направим и развием школата като дългосрочен проект“, разказа още Мануел Марков на въпрос за профеисоналния му път.

Родителите днес са много активни – да се доверяват повече на треньора

Признава, че ролята на треньора е по-трудна отколото на професионалния спортист. „Като професионален баскетболист си като на работа - отиваш на тренировка, играеш мачове, докато особено треньорът на подрастващи е всичко за децата – ние прекарваме по четири-пет часа дневно с тях и проблемите им не са ни чужди. Ставаме като едно семейство“, обясни Марков.

И разказа, че повечето родители са доста активни, докато по негово време не е било така. „Баща ми гледа за първи път мой мач на европейското първенство, в което играх на 18 години, а в момента родителите не изпускат и тренировка на децата си“, каза още треньорът.

Той посъветва родителите да се доверяват повече на треньорите и да ги оставят да си вършат работата.

БУБА Баскет – мястото, в което спорт и образование вървят заедно

„БУБА Баскетбол е клуб, който през годините се различава от другите, защото по-скоро държим спорт и образование да вървят ръка за ръка. Искаме децата да се развиват както в залата, така и да напредват в училище. Повечето от децата, които завършва, са отличници и намират път чрез баскетбола да спечелят спортни стипендии в чужди университети“, каза още изпълнителният директор на клуба.

В момента най-малките членове на школата, които участват в първенството са 12-годинишни, а най-големите – на 19 години. Има и по-малки – на 8 и 9 години, които обаче участват основно във фестивали.

Най-голямата болка – повечете деца отиват в чужбина

Мануел Марков обясни, че повечето професионални отбори в България разчитат изцяло на чуждестранни баскетболисти. „Децата вече са доста информирани и се интересуват и може би това ги кара по-рано да търсят друга реализация. Защото, когато в първите четири отбора на националната баскетболна лига има по пет-шест американеца, всеки подрастващ си дава сметка, че това си е политика на клуба. И в последните години повечето деца се ориентират към университети в чужбина, в които да продължат да играят, но и да си изкарат добро образование“, каза треньорът.

По думите му е много трудно да убедиш едно дете да стане професионален спортист, защото за това се изискват доста жертви. И ако клубовете не дадат примери как един млад талант може да бъде развит и високоплатен като професионалист, става трудно за треньорите на подрастващи да ги убедят да продължат с професионален спорт в България.

Питам Мануел Марков това ли е отговорът на въпроса защо нямаме желаните спортни успехи. „Казва се, че школите не създават деца, треньорите пък в школите обвиняват клубовете, че не ги налагат. Докато не се стигне до някакво обединение и всеки да направи най-доброто за българския баскетбол, няма да се случат нещата“, отговаря той.

Защото по думите му няма значение кой ще стане шампион на мъжката лига, а по-важно е колко деца ще продължат и ще останат като професионални спортисти в България.

Един мач се провежда с цял куп хартиени декларации

Треньорът признава, че онлайн образованието видимо е променило децата и емоционално и физически. „Няма как да искаме децата да напредват мисловно и мозъкът им да работи, ако няма движение, те са свързани. Много е трудно да се прави час по физическо онлайн“, казва Мануел Марков.

Той обясни, че картотекираните баскетболисти и спортисти въобще имат право да тренират, но при доста трудни за изпълнение мерки. „Един мач се провежда с един куп хартиени декларации, влиза се с маски. Объркващо е за децата, защото след седмица, в която те са били натоварени с учене и тренировки,  мачът за тях е празник – те искат да разпуснат и да покажат какво са постигнали, а се получава обратен ефект. Докато стигнат до мача, се минава през куп перипетии“, разказа още Марков.

Работата - начин на живот, който му носи удовлетворение

И за друга кауза намира време в натоварената си програма – заедно с колеги-треньори работят с деца със специални потребности в Прогресивното училище в София. „Това е идея на моя приятел и колега Кирил Райков, направихме група от треньори и работим с деца аутисти в една от паралелките в това училище“, обясни Мануел Марков.

Доста добре се справят, но те помагат и на нас – по-скоро те водят тренировката, защото трябва да се съобразяваш с настроенията им, със състоянието им, каза още той. И допълни, че това е само инициатива на съмишленици, която обаче трябва да стане национална програма или стратегия, защото в страната има много такива деца и те имат нужда от спорт.

За треньорската професия Мануел Марков уточнява, че има голяма разлика между това да бъдеш треньор на мъже, какъвто опит той също има, и това да работиш с деца. Харесва ми да работя с децата – нужно е да имаш търпение и да умееш да ги вдъхновиш, казва той.  

Въпреки че толкова години е треньор, не възприема работата си като професия с работно време. „Това става начин на живот – съобразяваш се с децата, които тренираш, със спорта, състезанията са в почивните дни. Това за момента ми дава супер емоция и удовлетворение. Докато изпитвам това, ще се занимавам с тази дейност“, допълва още Мануел Марков.

Чуйте част от коментара на треньора, слушайте и целия разговор с Мануел Марков в предаването "Реактивно".