Всичко свързано с приготвянето на хляба и храната усеща енергията, която му даваш – ако го работиш с лоша енергия, няма как да се получи. Това споделя хлебарят Гроздан Димов, който участва в поредицата на Дарик „Вещи в занаята“.

Като студент започва да работи като помощник в кухнята на ресторант и така вече 17 години кулинарията и правенето на хляб са негова професия. Той е част от екипа на пекарната „ХлеБар“в столицата, където се предлага занаятчийски хляб, изпечен в каменна пещ.

„Вещи в занаята“ е проект на Дарик, който ще представи фотографски портрети  и радиопрофили на хора с интересни професии, които не могат да работят от вкъщи. Този проект идва във време, когато мнозина работят от вкъщи, а коронавирусът прекрои облика на много професии.

Константин Вълков е авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а разговорите с тях може да слушате в предаването на Дарик „Реактивно“.

С кулинарията се среща случайно, вече 17 години тя е негова професия

„За всичко свързано с кулинарията, не е само хляба, трябва да имаш маята в душата си и в ръцете си, когато го правиш, за да се получи наистина нещо добро“, казва Гроздан Димов.

С кулинарията се среща случайно. Завършил е електротехникум, след което идва да учи в София. След първата година в Техническия университет прекъсва, по-късно завършва семестриално Минно-геоложкия университет. Докато учи обаче се налага да си търси работа и се оказва помощник в кухнята на един ресторант. И така вече 17 години, като на шега от хоби това става негова професия.

Преди повече от десет години собствениците на заведението /Алек Дерижан и семейството му/, в което работи в момента, се сблъскват с проблема кда намерят качествен хляб в София. „Като не можеш да го намериш, трябва да си го направиш. Започна като една лека авантюра и се превърна в основния ни проект в момента „ХлеБар“, разказа Гроздан Димов.

Това са пекарни в столицата, в които освен занаятчийски хляб се предлагат закуски, сандвичи и други кулинарни изкушения. Две от софийските улици „Шишман“ и „Оборище“ са местата, където може да се усети ароматът на прясно изпечения хляб на „ХлеБар“. Епидемията от коронавирус е била изпитание за екипа и пекарните, но успяват да се справят с по-богат асортимент от продукти, които предлагат на клиентите за вкъщи.

Ароматът на топъл хляб отключва спомени и връща към детството

„Да предизвикаш човешките сетива е доста умело нещо, което трябва да притежаваш – основното идва точно от мириса на изпечения хляб, който е запеметен в нас по някакъв начин, със случка от детството или когато си се връщал с топлия хляб и той е останал наполовина, докато стигнеш до вкъщи“, обяснява Гроздан Димов.

И той помни фурната на село от неговото детство. „Нещото, което може да замени камъка при печене, е нищо. Каменните плочи имат необходимата енергия, която акумулира по време на нагряване за печенето“, обяснява той.

Няколко вида хляб пекат в „ХлеБар“. „Основите са пълнозърнест хляб с различни добавки към тях – семена, ядки, различни подправки. Бели хлябове със сушени домати и мащерка, с маслини и риган, ръжени и ръжено-пшенични хлябове, както и хляб от лимец и спелта. Гроздан Димов допълва, че правят базови модели хляб, към които слагат прибавки, които са близки до вкуса на човека.

Българинът има усещане за хубавата храна и хубавия хляб

Хлябът с квас е по-труден за производство от гледна точка на необходимото време. „Ние използваме ферментация, която протича 24 часа от замесване на тестото. То престоява в хладилници на определена температура, чак на следващия ден започва да се оформя и да прави второ втасване и да се пече“, разказва още хлебарят.

По думите му е трудоемко и защото самата ферментация, която протича и т.нар. балони, които се получават в хляба, при оформянето му се стараеш да не ги повредиш, да не изкараш въздуха от него и затова трябва да се работи изключително фино и леко.

„Според мен вече доста от българите знаят какво желаят и се интересуват живо от това, което консумират. Българинът има усещане за хубава храна, дори и да не може да си я позволи. Но вече предпочита по-качественото, дори да му коства малко повече пари“, коментира още Гроздан Димов.

Питам го има ли все още тайни на хляба, които не е открил, той с усмивка обяснява, че „нещото, наречено хляб и кулинарията са много необятно пространство – колкото и да учиш, никога няма да научиш този занаят докрая“.

Няма да кажа „Вещ съм в занаята“, допълва той и уточнява, че приема участието си в поредицата на Дарик като оценка за постигнатото и опита, но продължава да гради и да се учи.

Чуйте разговора с Гроздан Димов в предаването на Дарик "Реактивно".