Българите често се опитват да заобиколят правилата за движение и винаги имат оправдание за нарушенията, които извършват по пътищата. Високата скорост е един от най-големите проблеми, заедно с употребата на алкохол и наркотици. Това коментира Елена Симова - младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“, която гостува в поредицата на Дарик „Вещи в занаята“. Преди 20 години точно на 8 март тя е назначена на работа в МВР.
„Вещи в занаята“ е проект на Дарик, който ще представи фотографски портрети и радиопрофили на хора с интересни професии, които не могат да работят от дома си. Този проект идва във време, когато мнозина работят от вкъщи, а коронавирусът прекрои облика на много професии.
Константин Вълков е авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а разговорите с тях може да слушате в предаването на Дарик „Реактивно“.
Никога не е мечтала да става полицай, но винаги е била мъжко момиче
Никога не е мечтала да става полицай, никой в семейството й не е работил в тази сфера, призна Елена Симова. „Дори баща ми беше човекът, който ме насочи, че това може би е подходящата професия за мен. Винаги съм била по-мъжко момиче, въпреки визията си. Кандидатствах, доста беше трудно – в продължение на една година се явявах на конкурс, на изпити“, разказа тя в студиото на Дарик.
Какво обаче се крие зад професията „младши автоконтрольор“. „Това е полицай в пълния смисъл на думата, просто при нас по-специфичното е, че се занимаваме основно с контрол на пътното движение“, обяснява Елена Симова. Влизаме в ролята на регулировчици, взимаме отношение по приоритети като неправилно пресичане на пешеходци - общо взето осигуряване контрол на пътното движение и осигуряване на масови мероприятия е нашата основна задача, допълва тя.
Много от шофьорите не познават знаците на регулировчика
Признава, че работата на регулировчика не е лека и може да е опасна. „Минутка невнимание може да струва много както за шофьорите, така и за регулировчика“, казва Елена Симова. „Не е трудно, стига да имаш основните познания за знаците на регулировчика. Много е важен контактът с водача – имаш ли визуален контакт с водача, няма проблем. Просто трябва да се дават знаците своевременно, за да може шофьорите да ги разбират ясно и навреме“, обяснява тя.
Според нея обаче много от шофьорите не познават знаците на регулировчика. Често й се налага да дава допълнителни сигнали, такива, които ги няма в правилника. „Може би отстрани изглежда нелепо, но няма как, когато човекът не разбира сигнала, който му даваш, ти си длъжен да освободиш кръстовището. Започваш да правиш всякакви жестове с ръце – да махаш активно, да казваш давай, давай, карай – всякакви такива, само и само да го насочиш към правилната посока“, обяснява младши автоконтрольорът.
По думите й причината не е само в подготовката на шофьорите, но и в липсата на рутина, защото рядко се сблъскват с регилуровчик на пътя. Познаването на знаците на регулировчика е много важно и за пешоходците, които често не знаят кога трябва да пресекат на регулирано от човек кръстовище и също създават предпоставки за инциденти.
За агресията на пътя и опита да се заобикалят правилата
Културата на движението по пътищата в една държаварата според Елена Симова е знак изобщо за нагласите и манталитета на хората в нея. „Всеки се опитва да заобикаля правилата, всеки има оправдание за това – дали ще бърза за някъде, дали нещо друго, просто културата е много ниска специално за шофьорите в България“, признава тя.
„Нарасна и агресиятата, хората са много изнервени - разбираемо е, в момента и положенито е такова, много хора нямат работа. Но когато човек е изнервен е по-добре да не се качва зад волана, защото има много случаи, които довеждат до фатален край“, допълва младшият автоконтрольор.
„Високата скорост е един от най-големите проблеми на пътя, също и употребата на алкохол и наркотични вещества – това са неща, които абсолютно замъгляват реалната преценката за заобикалящата обстановка. Но най-вече несъобразената скорост, защото дълги години колкото и да се качват глобите, това пак не спира водачите да карат бързо“, напомня Елена Симова.
По думите й все още много водачи карат адски бързо и безразсъдно, без да си дават сметка, че с такава скорост губят контрол върху управлението на автомобила. „Изходът е единствено възпитанието – първите седем години както казват. Защото ,когато те възпитават по правилния начин, каквото и да се случи в бъдеще, имаш една основа, която няма как да подминеш“, смята тя.
Въпреки огромните глоби, продължава да се кара безразсъдно
„Връчваме фишове за скорост с огромни суми - хората гледат с учудване фиша, виждат, че санкцията е голяма и въпреки всичко това не ги спира“, разказва Елена Симова. И се учудва как тук всеки се опитва да заобиколи закона, а когато отиде в друга държава го спазва на 100 процента.
Признава, че често нарушители се опитват да заобиколят сакнциите. „Обещават, че повече няма да правят това, но ние сме там да си вършим работата. Много често се сърдят дори и пешеходците, които пресичат неправилно. Няма как пешеходната пътека да е на три метра и те да пресичаш на средата на булевард, който е с четири ленти за движение“, казва обаче тя. Според нея това е и целта на санкциите - чисто превантивно с минимална глоба, за да може следващият път човекът да се замисли дали да пресече на неправилно място например.
Българите трябва да имат повече доверие в полицията
„Хората трябва да имат повече доверие в полицията, защото когато имат проблем се обръщат към нас. Ние сме там винаги да съдействаме“, казва Елена Симова. Тя съжалява, че българите са предупредени негативно към полицаите, нещо, което се опитва да променя всеки ден в диалог с хората и като им съдейства.
Някакси негативно е мнението като цяло и съжалявам за това, защото ние преди всичко сме в услуга на обществото и така трябва да бъде, допълва тя.
Смята, че всичко започва от семейството и възпитанието, защото често дори несъзнателно българите плашат децата си с полицаите. „Виждала съм много пъти, когато родители казват на петгодишно дете „Ако не слушаш, ще те дадем на полицая“ - плашат го с нас. Аз отивам при детенцето и му казвам, че ако ти се загуби трябва да отиде да намери полицая и да му кажеш какъв е проблемът, защото полицаите са добри хора“, разказва тя.
А в същото време много деца искат да станат полицаи и да преследват лошите, което означава според нея, че всички трябва да се опитат – и обществото и органите на реда, да запазят по-дълго тази детска представа за работата на полицията.
Много рядко й остава свободно време, в което обича да чете. Обичам много и да се гмуркам, когато ходя на море, тренирала съм плуване, разказа Елена Симова.
Продължава и да учи. „Реших на една по-голяма възраст да уча, доста по-осъзнато, което не е свързано с професионалната ми сфера. Продължавам магистратура, септември ще се явя на конкурс за докторантура“, разказа още тя.
Чуйте част от коментара на Елена Симова, слушайте и целия разговор с нея в предаването "Реактивно".
