Правителството на Николай Денков пое управлението на 6 юни м.г. с мандата на ПП-ДБ и гласовете на ГЕРБ-СДС. Подкрепено бе и с гласовете на ДПС. Кабинетът застана начело на държавата след дълга политическа криза, спирала от избори и служебни кабинети, назначавани от президента Румен Радев. "В името на държавата" опонентите в предизборната кампания ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС все пак седнаха на масата, за да управляват, но не в коалиция, а в сглобка.
Правителството заяви няколко приоритета, сред които конституционна реформа и промени в структурата на прокуратурата и ВСС, приемане на бюджет с до 3% дефицит при запазване на социалните плащания, влизане в Шенген и еврозоната, връщане на машинното гласуване и промени в състава на ЦИК, създаване на механизъм за избор на състав на регулатори с изтекъл мандат и приемане на законодателни промени за освобождаване на ръководствата на службите за сигурност от чуждо влияние.
През деветте месеца, в които акад. Николай Денков бе на премиерския пост, България получи зелена светлина за влизането си в Шенген, но само частично – по въздух и по вода. Направена бе и шестата поправка в Конституцията с подкрепата на ДПС. Така беше даден старта на шумно прокламираната съдебна реформа. Ограничени бяха правомощията и на президента Радев.
През цялото време диалогът между участниците в некоалицията се водеше с променлив успех. Кабинетът издържа, въпреки напрежението в Министерския съвет.
Искана бе оставката на земеделския министър Кирил Вътев от агропроизводителите, недоволни от политиката на правителството. Земеделците излизаха на масови протести в цялата страна, блокираха пътища и демонстративно сипеха продукцията си на асфалта.
На прага на предстоящите местни избори през есента на м.г. избухна и скандал с машините за вота, заради справка на ДАНС, която бе разтълкувана от партньорите във властта като опит за манипулация на изборите. Поискана беше оставката на министъра на електронното управление Александър Йоловски.
Малко след това хиляди хора протестираха с искане за оставката на президента на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов и ръководството на федерацията. По време на протеста в столицата се стигна до сблъсъци между част от протестиращите и полицията. Жандармерията използва водно оръдие и сила, за да разпръсне протеста. В резултат бе поискано оттеглянето и на вътрешния министър Калин Стоянов.
Скандал с искане на оставки разтърси и здравеопазването. Първоначално министърът на здравеопазването Христо Хинков направи опит да уволни директора на най-голямата спешна болница у нас „Пирогов“ заради съмнения за натрупани дългове от лечебното заведение. След това неговата оставка бе поискана от финансовия министър и един от лидерите на ПП Асен Василев. Хинков не подаде оставка, но и Агенцията за държавна финансова инспекция излезе с доклад, че в „Прогов“ няма злоупотреби и корупционни практики.
Прожекторите често бяха насочени и към Министерството на отбраната, заради отпускането на военна помощ за Украйна. 49-ото НС взе няколко решения за военна помощ, сред които тези за ускорено подновяване на складовете на МО, за доставка на над 100 БТР-а от резервите ни, за доставяне на дефектни ракети С-300 за резервни части и излишни патрони. Партийни лидери и депутати се надпреварваха да искат оставката на Тодор Тагарев заради ненавременно изпратена военната помощ за Украйна. Нито едно от министерските кресла, за които бе искана оставка, не бе освободено.
Вчера обаче премиерът акад. Денков подаде оставката си, за да даде път на ротацията. "Това не е политическа игра. Това е спазване на дадена дума, израз е на последователност, политически феърплей и уважение към гражданите", каза Денков. Оставката му дойде след изостряне на напрежението между участниците в сглобката – един меморандум, предложен от ПП-ДБ, който не се хареса на ГЕРБ и едно споразумение, което в отговор партията на Бойко Борисов предложи.
Какво предстои? Кабинетът на Денков ще продължи да управлява в оставка до гласуването на ново правителството или до определянето на дата за предсрочни избори, ако партньорите в сглобката не се договорят.
