Промените в Конституцията бяха окончателно приети от 49-ото Народно събрание със 165 гласа „за”. На последното трето четене депутатите гласуваха поименно със ставане от място и устно заявяване на вота. „За” гласуваха народните представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и БСП, а „против” парламентарните групи на “Възраждане”, БСП и “Има такъв народ”. Бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков се въздържа.
Законопроектът за промяна на Конституцията, внесен от ДПС, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, е окончателно приет от 49-ото Народното събрание. Днес депутатите проведоха последното трето четене, което се извърши с поименно гласуване и устно обявяване на вота. С гласовете на 165 депутати текстовете бяха приети, обяви председателят на парламента Росен Желязков.
Процедурата за промяна на Конституцията беше задвижена в края на месец юли тази година, като законопроекта влезе да обсъждане в зала за първи път на 6 октомври. Тогава промените не събраха необходимото мнозинство от 180 депутати и законопроекта тръгна по така наречената бавна писта. При второто първо четене, което се състоя на 8 декември, за приемането на текстовете вече бе необходима подкрепата само на 160 депутати. Така законопроектът беше гласуван и приет от управляващото мнозинство въпреки несъгласието от страна на опозицията. Десет дни по-късно измененията бяха подкрепени на второ четене от 164 депутати. А днес процедурата бе окончателно приключена.
Промените срещнаха редици критики не само от опозицията, но и от експерти и институции. Вносителите се отказаха от някои от първоначалните си предложения като смяната на националния празник 3 март, а други промениха значително.
Основните изменения касаят промяна в съдебната система, която да доведе до независимост на съда и ограничаване на правомощията на главния прокурор. Настоящият Висш съдебен съвет се разделя на две колегии – съдийска и прокурорска, които ще сформират новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. В съвета на съдиите ще има 15 членове, от които само 5 ще са избрани от парламента. Висшият прокурорски съвет ще има 10 члена и превес на парламентарната квота, която ще е от 6 човека.
Ограничава се и властта на президента по отношение на назначаването и избора на служебен премиер и кабинет. Той може да избира служебен министър-председател само измежду определен кръг лица, включващ председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, председателя и заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместник.
Променя се и механизмът за провеждане на избори за Народното събрание. Това вече ще се случва преди изтичането на срока на правомощията на парламента. И още - Народното събрание няма да се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет и управление на служебен такъв.
С промените се разрешава и за народни представители и министри да бъдат избирани хора с двойно гражданство.
Новите текстове в Конституцията влизат сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник”. В рамките на 6 месеца Народното събрание трябва да приеме законите, които са свързани с промяната на Конституцията. В срок от три месеца след приемане на законите, свързани със съдебната реформа, трябва да бъде проведена процедура за назначаване на изборните членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. В този срок трябва бъде избран и нов главен прокурор, който да поеме поста от временно изпълняващия длъжността Борислав Сарафов.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
