Народното събрание ограничи правомощията на президента при назначаване на служебни правителства с промени в Конституцията. На второ четене бе одобрено предложението държавният глава да не може да избира служебен премиер изцяло по свое усмотрение, а само сред определен кръг лица, заемащи висши държавни длъжности.
Целта е да не създава възможност за президентски режим на управление при липса на работещ парламент, обясни Христо Иванов.
Гласувани бяха и промени, според които изборите за ново Народно събрание се провеждат преди изтичане на мандата на действащия парламент, като това трябва да става не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на Народното събрание.
Президентът ще може след консултации с парламентарните сили да избира служебен премиер измежду 7 лица – председателят на парламента, управителят и подуправителите на БНБ, председателят и заместник-председателят на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместник.
Кристиан Вигенин от БСП коментира, че системата е сложна и е възможно да не сработи.
Депутатите решиха още, че парламентът няма да се разпуска от президента и ще заседава до избирането на ново Народно събрание, за да се осъществява контрол върху служебния кабинет. Мнозинството гласува и текстовете, според които ръководителите на регулаторните органи ще се избират с мнозинство от 2/3 от народните представители.
От левицата видяха в това опит за разпределяне на властови позиции. Според управляващите обаче това е гаранция, че ще се спазват принципите за прозрачност при назначенията в регулаторите, защото са необходими повече гласове отколкото има обичайното управленско мнозинство.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
