„Каквото и да вършите, правете го от сърце като за пред Господа, а не за пред човеци като знаете, че ще получите отплата от Бога“. /Послание на апостол Павел до колосяните 3:23/

Вероятно всеки един човек има някакъв призив – за професията, която да избере, работа, в която да се посвети или умения, които да развие, в обществената дейност или Така пастор Живко Тончев представи темата с продължение в рубриката „Думи на надежда“ по Дарик.

„Всеки човек има свое призвание. Но този стих от Библията ни насочва да влагаме сърце в това, което правим. Да даваме най-доброто от себе си. Да се развиваме. Да избираме да останем честни, а не да го правим само за да впечатлим, примерно началника си или само за пред хора. Трудолюбието винаги се възнаграждава. А в професиите, които са призвание като лекар, учител, полицай или журналист трябва да се следва и моралният дълг. Но както има професионален призив, така има и

Социален призив

Човек да служи със своите дарби, умения и възможности на хората около себе си, на обществото. Имаме навика да пазим контактите, знанията си и това, което сме натрупали като опит за себе си. Но истината е, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Прекрасно е да можеш да предадеш опита си на другите след теб, по този начин умножаваш, а не разпиляваш“, коментира пастор Тончев. Той даде пример с инициатива, която в момента се реализира в църква „Благовестие“ – екип от лекари и зъболекари от Бразилия лекуват безплатно възрастни и социално слаби бургазлии. „По този начин те служат безкористно със своите професионални умения на нуждаещите се, според Божия призив.

„Нашият призив като християни е да споделяме благовестието, добрите вести, да насърчаваме другите. Библията е изпълнена не само с Божествена мъдрост, но и с надежда и примери за милостта, любовта и щедростта на Бога. Това води и към друг призив, който имаме – духовен. В посланията си апостол Павел пише „до осветените от Бога, призвани да бъдат светии“. Понякога ние си мислим, че да си светия е нещо твърде невъзможно и възвишено, но самата дума означава отделен за Бога. Тоест да следваш пътя, който Той ти показва, да следваш неговите думи от Библията", пояснява още той. 

Цялата тема, чуйте в звуковия файл от пастор Живко Тончев: