Българското общество е многослойно, многолюдно и преливащо от разнообразни човеци. Има богати хора, има бедни хора, има ниски хора, както и такива, които са добри по душа, но ползват думата “преценям”. Пъстър народ сме, омесил ярки личности и заклети безличности в една сладурска козунация.

Изнервени ли сме от клаустрофобията

Малко обаче са гъделичности, които търсят поводи за смях и ведрина. Повечето българи сме сериозни и сме готови да се озъбим на всяка тема, защото сме изнервени от клаустрофобия. Поради това, че страната ни е пренаселена.

Забравете за Сингапур, Малдивите или Бангладеш, България е извънредно пренаселена. Трябва да се похвалим, че някак си, доколкото имаме сили и търпение, се стараем всички през повечето време да се спогаждаме. Ако има как, се съобразяваме с другите, дори те да са по-различни от нас и да не могат да използват ескалатор, без да се подпрат и двете му перила и така да го затапят с ръцете си. 

Но проблемът с това, че имаме прекалено малко място, за да се съберем всичките, често се проявява по всевъзможни начини. Просто избива, това не е проблем, който може да се игнорира. 

Ето, например, имаме прекалено много фенове на различни английски отбори, преливаме от хора с геополитически пристрастия и имаме абсурден излишък от стъргачи на краставица в таратора, които пречат на другите със застъпничеството си за спорни каузи.

Селата ни също са пренаселени, нищо, че пустеят. Хората не могат да се дишат от толкова близост, пуснете си кой да е епизод на Съдебен спор и ще видите как съседите от пренаселеност така са се натрапили един другиму, че са си бръкнали взаимно в душичките.

Опитваме се да се сгъчкаме някак си, но понякога е страшно трудно. Не помагат и милиардите нашенци, чието удобство е по-важно от нормалността за другите. 

Нормално е да пресечеш на пешеходна пътека, но е по-удобно да паркираш на нея, за да не търсиш място.

Нормално е да се наредиш на опашка, но е по-удобно да влезеш при доктора, само да питаш нещо и така и така си там, я ми погледни това на хълбока дали не ми никнат хриле.

Нормално е да си изхвърлиш боклука в кошче, но е по-удобно да го метнеш отстрани, ако то е препълнено.

“Еми то няма къде” е паролата за разрешаване на чутовната пренаселеност на България. 

Страната ни е изключително малка и няма никакви места за паркиране. Дори и да има, те са след обикаляне насам-натам и последвало ходене. Ужас.

България е толкова малка и пренаселена, че няма как човек да си носи фаса до удачно място за хвърляне и трябва да го пусне на улицата. Ако е по-културен - в шахта.

Защо сте построили сгъстен гипсокартонен квартал, без да има улици и подходяща инфраструктура? Познахте - еми то няма къде. (Е, и защото никой не иска да строи квартали от грешната страна на Цариградско шосе, но това е друга моя тема.)

Българите сме прекалено много. Пречим си. Не се понасяме, колкото и да се опитваме. Готови сме да се избием за най-дребните неща, защото те само преливат чашата на пренаселеността ни. 

Затова апелирам към нашенците в чужбина да не се връщат. Младите да не създават семейства и да не нарояват деца. Хората да не живеят в градовете или селата. Или да нападнем околните държави, за да си осигурим повече територия за живеене, че да не се гъчкаме така яростно и да си дишаме във вратовете на опашката на касата в супера.