Употреба на орални кортикостероиди при бронхиална астма

Астмата е хронично, възпалително заболяване, което може да бъде сериозно, дори животозастрашаващо. Симптомите обикновено се предизвикват от възпаление и стесняване на дихателните пътища и най-често се изразяват в кашлица, задух, хрипове (свиркащи звуци, издавани при дишане) и стягане в гърдите. Бронхиалната астма не може да бъде излекувана, но с поддържаща терапия симптомите биха могли да бъдат контролирани и пациентите да имат нормално качество на живот.

Какво е астма и как се диагностицира?

Медицинските специалисти избират най-подходящия терапевтичен подход, вземайки предвид тежестта на астмата при пациента и честотата на симптомите, които имат. Те използват стъпаловиден подход в лечението на заболяването чрез т.нар. скала на GINA (Global Initiative for Asthma), в която има пет стъпки, отразяващи тежестта на астмата. Пациентът преминава на следваща стъпка, когато настоящата му терапия е недостатъчна за постигане на контрол на заболяването. Белег за недобрия контрол на астмата са честите симптоми, както и честотата на влошаванията (обостряне или екзацербация на астмата). Често за овладяване на пристъпите на астмата се стига до употребата на орални (под формата на таблетки) или системни кортикостероиди (инжекционна форма).

Какво представляват оралните кортикостероиди (ОКС)?

Кортикостероидите са медикаменти, които намират приложение в различни области на медицината благодарение на тяхното противовъзпалително, антиалергично и имуносупресивно действие. Най-често употребяваните кортикостероиди са метилпреднизолон и преднизон в таблетна или инжекционна форма. Те се използват при пациенти с бронхиална астма с цел бързо овладяване на възпалението в белите дробове в периодите на влошаване на заболяването.

Астма - симптоми, класификация, причинители

Наред с клиничните им ползи, употребата им е свързана и с редица усложнения, които в никакъв случаи не бива да се игнорират. Данните показват, че при 93% от пациентите с тежка астма (астма, при която пациента е на лечение с висока доза комбинирани инхалатори, за да остане контролирана), са налични придружаващи заболявания в резултат от страничните ефекти на кортикостероидите. Някои от потенциалните придружаващи заболявания, предизвикани от оралните кортикостероиди, са: артериална хипертония, диабет тип 2, затлъстяване, остеопороза, катаракта, исхемична болест на сърцето, чести респираторни инфекции и др. В световен мащаб между 20 и 60% от пациентите с тежка астма имат хронична употреба на орални кортикостероиди.

Защо оралните кортикостероиди (ОКС) се използват при астма?

Противовъзпалителното действие на оралните кортикостероиди е терапевтичен подход с цел бързо овладяване на възпалението в белите дробове на пациентите с бронхиална астма, които имат чести симптоми. Използват се предимно при пристъпи на астмата, когато се търси бърз контрол на симптомите, често с кратки курсове по схема от няколко дни според тежестта на пристъпа.

Защо дори кратките курсове орални кортикостероиди (ОКС) могат да доведат до усложнения?

Проучвания показват, че дори кумулативна доза от 0.5-1 g орални кортикостероиди, равняваща се на 2-4 курса, може да доведе до сериозни нежелани реакции. Поради тази причина GINA в препоръките си изключи употребата на орални кортикостероиди от основната си терапевтична схема и съветва при използването им да се вземат предвид и страничните им ефекти. Пациенти с астма, които получават поне 2 обостряния годишно, които се овладяват с кратки курсове ОКС, е препоръчително да се консултират с лекуващия ги специалист пулмолог или алерголог, за да се обсъдят терапевтични алтернативи.

Полезна информация за бронхиалната астма може да откриете и на azcare.bg.

Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България.