В много отношения руският президент Владимир Путин постигна обратното на това, което възнамеряваше, с атаката срещу Украйна. Това важи и за НАТО. Ако той искаше да раздели организацията, накрая тя се обедини, както никога досега. Ако е искал да я отслаби, то тя сега се е засилва, както и се разраства. През 2019 година френският президент Еманюел Макрон описа НАТО като „мозъчна смърт“. Но самият Путин възроди съюза с войната си срещу Украйна - въпреки всички вътрешни конфликти.
Срещата на НАТО във Вилнюс: какво промени и какво не промени тя
НАТО не се разширява целенасочено
В момента Алиансът има 31 члена, предстои да се добави Швеция, а в някакъв момент може и Украйна. Примерът с Финландия, която едва наскоро се присъедини към НАТО, ясно показва пълния провал на руската външна политика. Там, където преди е имало неутрална държава, сега Русия има граница с НАТО, дълга почти 1400 километра. Вече има и значително военно присъствие в региона на Балтийско море. А причината е, че самите държави са тези, които търсят близост до най-големия военен съюз в света, поради своите нужди за сигурност.
Различията в страните членки
Военният съюз обаче има редица дисбаланси. Не е изненадващо, че САЩ имат над 1,3 милиона войници, съседна ни Турция - почти 450000, а България едва евентуални 20000, но това остава скрита информация като тази каква помощ изпраща страната ни на Украйна.
Денков: Вторият военен пакет за Украйна вече е в подготовка
Без Съединените щати Украйна вероятно щеше да загуби войната срещу Русия отдавна, защото Вашингтон пое най-големия дял от помощта на Украйна. Но и като цяло малко работи в НАТО могат да се случват без САЩ.
Членството в НАТО и приоритетите на членките
Но и политически НАТО е по някакъв начин разделена. Турция, геостратегически разположена на границата на Европа с Близкия изток, има напълно различни интереси в областта на сигурността от последната страна, която се присъедини - Финландия.
Тя има обща граница с Русия, дълга почти 1400 километра. Във военно отношение страната е голямо предимство за НАТО. Разбира се, финландците сега също искат Швеция да се присъедини бързо, защото това ще укрепи целия регион на Северна Европа. Балтийските държави са сред онези, които винаги изискват най-силна подкрепа за Украйна. Заедно с Полша те споделят страха от Русия – от колективната историческа памет, че са били толкова дълго под руска власт.
След срещата във Вилнюс стана ясно, че НАТО не е изпратила сигнал на Украйна, че ще се присъедини в близко бъдеще.
Всъщност очевидно никога не е ставало въпрос за присъединяване на Украйна към Алианса по време на войната, докато военните действия все още продължават. Въпреки това имаше сериозна дискусия за това каква формулировка ще използват съюзниците, за да сигнализират, че Украйна може да стане член на НАТО в определен момент в бъдеще. Надеждата на Украйна, но и на други членове на съюза като Франция, Великобритания, Полша и други страни от Централна и Източна Европа, беше, че ще има по-ясна формулировка, че Украйна ще стане член след края на войната и че тя ще получи съответната покана.
Какво е да те подгонят на протест на “Възраждане”, “зад кулисите” на НС и има ли инфлация там?
От друга страна обаче срещата даде доста положителни резултати за държавата. Сега има Съвет НАТО-Украйна. А и друго условие за членство - т.нар. План за действие за членство - беше премахнато за Украйна.
Много от намеренията на съюза остават само хартия, а как ще се развият НАТО и войната в Украйна, предстои да разберем. За жалост, вече се вижда, че Путин няма интерес от преговори, независимо дали Украйна има перспектива за НАТО, или не, както и че Русия продължава да представя тази война като война срещу НАТО и срещу Запада.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts