Винаги личи, когато храната е приготвена с любов – дори да готвим нещо обикновено, ако то е поднесено с любов и усмивка, то хората на масата ще ви върнат тази любов. Това сподели в ефира на Дарик шеф Севда Димитрова, която е част от фотографската и радио поредица „Жена с 20 имена“.

Проектът представя 20 успели жени - жени, които променят средата, които работят вълнуващи професии, други са активисти за социална промяна, трети просто вдъхновяват. Освен ефирните срещи - двадесет портрета на силни дами с характер, поредицата ще завърши с изложба през март в Галерия Оборище 5.

За Севда Димитрова, която е победител във втория сезон на кулинарното състезание Master Chef, успехът не е нещо, което се дава завинаги, а за него трябва да се бориш ежедневно.

Състезанието като надбягване със себе си

В предаването на Дарик „Реактивно“ Севда Димитрова разказа, че винаги е имала любопитство към храната и кулинарията, но никога не е мислила, че ще го превърна в своя професия или че ще го развие извън готвенето в домашна среда или за приятели.

Катализатор става кулинарното състезание, което освен опит в готвенето, я учи на много неща за нея самата. Тя го приема като набягване не с опоненти, а със самата себе си. „За мен по-големият урок беше опознаването на мен самата, там си сам и от теб зависи всичко - от волята ти, от хъса ти, от въображението ти“, споделя още вече известния шеф-готвач.

Заменя цирковата фотография с кулинарията

Авантюрата и интересът на младостта към различното води преди години нея и съпругът и зад граница и я потапя в света на цирка. Случайно техен приятел – акробат в цирка им звъни и им казва, че се търсят циркови фотографи.

Така обикалят почти всички европейски страни и се потапят във фантастичният свят на цирка. Това е може би най-хубавата страница в живота ми, защото пътувайки срещнахме хора с различни култури,спомня си в ефира Севда Димитрова.  

Първият й кулинарен спомен са курабии, които прави заедно с братовчед си малка по открита случайно рецепта. Късметът на начинаещия ги прави изключително вкусни. След това като студентка й се случва да готви по неволя. „Всички мои приятели са ми казвали, че готвя вкусно, но никога не съм имала увереността да го правя с широх размах и за друга публика“, разказва още тя.

Продължава да бъде вегетарианка – това е осъзнат избор, който обаче не й пречи и без да опитва месо да приготвя майсторски месните ястия в ресторанта си „Аора“ /бел. ред. от испански „аhora“ – „сега“/, който открива след състезанието.  

Успехът не е просто един финал, за него се бориш ежедневно

За успехът казва, че този от финала на състезанието го е осъзнала месеци по-късно, когато куп непознати започват да й пишат или да я спират на улицата.

„Успехът обаче не е нещо, дадено завинаги – за да го задържиш трябва да го извървяваш и да се бориш за него ежедневно. Осъзнах, че хората имат някакви очаквания към мен, които трябва да надскачам всеки ден. Но това е хубаво, защото ме мотивира и ми кара да предизвиквам себе си постоянно“, признава Севда Димитрова.

Тя смята, че подобни кулинарни състезания и предавания са полезни, защото отключват интереса на различни поколения към храната и готвенето. А българите според нея имаме нужда от промяна на културата си на хранене.

„Не е задължително да купуваме омари, за да върви кулинарната ни култура напред – просто е нужно хората да са по-разкрепостени, да ползват раззлични продукти и съчетания. Хората вече много пътуват и виждат разнообразието на кухнята по цял свят“, обяснява още тя.

Севда Димитрова обаче е категорична, че не трябва да загърбваме българската кухня, а просто трябва да я обогатим. „Нашата кухня е прекрасна и много вкусна, има невероятен аромат“, казва шеф-готвачът.

Има ли женственост в готвенето

Запитана има ли женственост в готвенето и защо много жени смятат, че се превръщат в домакини, ако се застоят зад печката, Севда Димитрова признава, че в днешния динамичен свят готвенето е само част от задачите на една жена и не е лесно всеки ден да се проявява въображение, но задължително трябва да се прави с любов.

„Винаги личи, когато храната не е приготвена с любов – дори да е нещо обикновено, не трябва да се изнервяме, когато го приготвяме. Поднесете го с любов и усмивка и хората, които са на масата ще ви я върнат тази любов!“, съветва шеф-готвачът.  

И споделя, че така се случва и в ресторанта. „Много често ми казват, че усещат нашата енергия в кухнята, заряда ни и това че храната е направена с любов. Вечер, когато вляза в салона и видя хората усмихнати, те ми връщат целия труд и той се осмисля“, разказва Севда Димитрова.

Зад успеха й стои вече 23 години съпругът й, който е нейната любов, човекът, който я одухотворява, но е и нейният най-голям критик. „Благодарение на спокойствието, подкрепата и всеотдайността му съм това, което съм днес“, казва развълнувано тя.

Името й я орисва да открива любовта в малките неща и в храната

„Вкусът на красотата за мен винаги е думата „любов“ – името ми дори означава любов, опитвам се да я срещам в малките неща около мен, да я предам в храната, която правя“, казва още Севда Димитрова.

Смята, че красотата е непреходна, когато има добавена стойност. „Ако си човек, който има какво да даде на света и близките си, ако си човек, който може да вдъхновиш няколко души дори, има смисъл от живота ти. Трябва да се стремим това да не бъде просто изживян и изработен безцелно живот, а такъв, който би оставил послание, пример или вдъхновение“, споделя още Севда, която е част от поредицата на Дарик „Жена с 20 имена“.  

Още по темата слушайте и гледайте в разговора на Йовка Йовчева със Севда Димитрова в предаването на Дарик „Реактивно“.