Провалът е писта за излитане. Радвала съм се повече на провалите си, които са ме карали да сменям посоките. От успеха не можеш да си извадиш изводи, обикновено си правиш изводи от провалите. И в този смисъл провалът е по-полезен, защото това е лошият опит, който те учи. Това сподели в ефира на предаването на Дарик „Реактивно“ сценаристът Ваня Николова.

Тя е част от радио и фотографската поредица на Дарик „Жена с 20 имена“, в която ви срещаме с успели и интересни жени, които променят средата и вдъхновяват.

Днес името на Ваня Николова се свърза с криминалната поредица „Под прикрие“ и сериала „Връзки“. Завършва история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, от 2001 г. работи като сценарист в телевизионното предаване „Сблъсък“, а през 2006 г. оглавява българската редакция на италианското мъжко лайфстайл списание MAX. Кариерата й преминава и през риалити формати в родните телевизии, но преди 10 години нагазва на терена на сериалите и пише сценарии.

Когато говорим за успеха, казва че успехите, с който се свърза името й, са продукт на труда и на други хора, защото екипната работа е водеща особено в сериалите.

Карантината й напомняла на съпротивата в сериала „Ало, ало“

„Първата седмица от карантината я изкарах в пълна паника, после си дадох сметка, че трябва по-отстрани да се погледнат нещата. Спазвам дисциплината, защото съм отговорен  човек, но гледам да не се поддавам психически на това. Бяхме като Мишел от съпротивата в сериала „Ало, ало“ -  стояхме и се криехме, но животът продължава и ако вирусът съществува по-дълго,  просто трябва да живеем по-внимателно“, казва тя.

Казва, че автобиографията й се събира в една страница – 20 години в една страница. Когато я канят да работи в мъжко списание първоначално има притеснение, че е жена. „Един познат тогава ми каза: Ами то, ако жена не прави мъжко списание, кой да го прави?!? И се оказа прав - работих в екип с много мъже, но това беше преди 15 години, когато списанията стояха сериозно на пазара“, разказва Ваня Николова.

Не е очаквала, но на 35 години сменя професията си изцяло. „Защото, когато си тръгнах от списанието, исках да си почина една година и да реша какво да правя.  Тогава - през 2010 година търсеха сценаристи и екип за нов проект, озаглавен „Под прикритие“. Не знаех дали ставам за това, дадоха ми тест и се справих. Имах нужда от нещо ново - това беше нова възможност и започнах с бял лист и химикал като ученичка на 15 септември“, разказва още тя.

Реалността често надхвърля въображението на сценаристите

Журналистиката много й помага на терена на писането и сега, защото когато си правил репортажи – ти имаш разказ и знаеш как да подредиш една история.

Ваня Николова смята, че реалността, в която живеем много често надхвърля въобръжението на сценаристите. „Реалността ни поднася уникални сюжети – и то само онова, което стига до нас. Това е наистина един вид ситуационна комедия. Ввъв втория сезон на „Под прикритие имаше следния случай – в неделя това, което показваме от епизода, във вторник звучеше тази история в новините“, обяснява сценаристът.

В киното казваме, че това трябва да звучи достоверно – нищо от това, което се случва в момента, не звучи достоверно, а то се случва.  Живеем в една недостоверност. Въпросът е как реагираме на това като зрители и аз смятам, че последните 10 години поехме по една инерция, която не ми харесва изобщо, казва още Ваня Николова. И си спомна за протестите в България през 90-те години, когато хората са излизали по улиците. Българите протестираха дори по време на бомбандировките в Сърбия, добавя тя.

По думите й хората в България стават все по-апатични и отказват да гласуват, а колкото по-малко гласуват, толкова по-лесно се контролират.

За първи път пише сценарий за моноспектакъл

Враг е на философията да се правят сериали без пари. „През последните години се правят изключително евтини сериали, с ниски бюджети - тяхната функция е да обслужват програмните схеми на телевизиите и да пълнят съдържание всеки ден. Аз съм правила седмични сериали, които са с много по-високи бюджети – там се изисква повече време и пари“, обяснява Ваня Николова. И дава пример с „Под прикрие“, който е може би най-скъпият и най-дистрибутираният сериал.

Според нея ако започнем да мислем, че можем да продаваме български сериали навън, то тогава телевизиите трябва да инвестират повече в такава продукция.

Коронавирусът е замразил много проекти, но сега Ваня Николова пише сценарий за моноспектакъл. За първи път пише текст за театрална сцена, но предпочита да не говори за него, докато не го завърши.

Смята, че всеки човек има нужад от муза. Няма нищо против, ако зад нея стои не само един, но и повече мъже, като подкрепа. „При мен мъжкото мнение не е било водещо, но човекът срещу теб е винаги огледало – слушам и чувам, но това не означава, че се съобразявам през цялото време. Но иначе е хубаво да има някой, в който да се оглеждаш и да се подпреш при нужда“, казва тя.

Въображението е мускул, който трябва да се тренира

Използва последните месеци, за да чете повече. След дълъг период,  в който основно е писала казва, че на човек му писва да чете само себе си.

Бях си купи много книги, които не бях успяла да прочета. Бях ги натрупала и сега започнах да ги чета - това страшно разтоварва и тренира въображенито си, казва Ваня Николова.

Споределя теорията, че човек се измерва не със знанието си, а с незнанието си. Така подхожда и към непрочетената литература.

Като говорим за четенето, намесва и темата за промяната на света през последните години, за дигитализацията, която лишава децата от възможността да развиват въображението си.

„За мен големият проблем при децата е, че получават на готово продукт и не могат да развиват въображението си. Особено в нашата работа то е водещо. Въображението е мускул, който трябва добре да се тренира“, казва още сценаристът.

Слушайте целия разговор с Ваня Николова в предаването на Дарик „Реактивно“.