На 3 юни се навършиха 100 дни от началото на пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна. През този период от време загинаха десетки хиляди души, а цели градове и селища бяха заличени от лицето на земята. Датата 24 февруари 2022 г. се оказа преломна точка в развитието на Европа и света.
Речта на Путин, бомбардировките, обсадата на Мариупол, потъването на крайцера „Москва” – ето какво беляза първите 100 дни от войната в Украйна
1. Шокът
Сутринта на 24 февруари разтърси Европа и света - в свое извънредно видео обръщение руският държавен глава Владимир Путин даде ход на най-мащабното разгръщане на военни действия, което Старият континент познава от края на Втората световна война.
Хиляди хора се опитват да напуснат Киев (видео)
Руската инвазия стартира по суша, море и въздух. С мотиви за “денацификация” и “демилитаризация” на Украйна, руските бомби полетяха над украинските градове и започнаха да сеят ужас и разруха. Киев, Одеса и Харков се превърнаха в едни от първите цели на т.нар. от Кремъл „специална военна операция”.
Кадрите на ракети, врязващи се в жилищни блокове в Европа през 21-ви век, превзеха новинарските емисии по света, а войната в Украйна влезе във всеки дом.
Най-малко 34 убити цивилни за два дни руски атаки край Харков
2. Лидерството на Зеленски
Скоростното превъплъщение на украинския президент от комик във военен лидер изненада мнозина анализатори, които предвиждаха, че той ще напусне Украйна още в първите дни и дори часове на пълномащабната руска инвазия.
Историческа реч на Зеленски пред британския парламент (видео)
Непреклоността на украинското ръководство и неговата решителност да защитава териториалната цялост и суверенитет на страната сякаш изненада и самия Путин, който в своето злочесто слово от сутринта на 24 февруари се беше обърнал лично към украинските военнослужещи с призив да свалят оръжието и да не изпълняват „престъпните заповеди“ на властта в Киев. Нищо подобно обаче не се случи.
Напротив, речите на Зеленски в първите дни и седмици на войната не само поддържаха високо борбения дух на украинския народ, но и бяха извор на вдъхновение за целия демократичен свят, с което Украйна успя да запише убедителна победа на информационния фронт в началния етап на войната.
3. Руски военен кораб, иди на **й!
Украински граничари, защитаващи укрепление на Змийския остров в Черно море, се превърнаха във всенародни герои в Украйна, след като отхвърлиха ултиматум на руските военни да се предадат.
Аудиозаписът, в който защитниците на острова изричат думите „Руски военен кораб, върви на м*****а си!“, беше споделян милиони пъти в социалните мрежи и се превърна в символ за подкрепа на Украйна по целия свят.
Последните думи на войник от украинската армия към руснаци: М**ната ви!
Първоначалните информации сочеха, че всички украинци на Змийския остров са били убити при последвалата бомбардировка, но по-късно беше потвърдено, че някои са били взети в плен – включително войникът, който изрича конкретната фраза.
4. Превземането на Херсон
Първия сериозен успех във войната Русия записа в началото на март с превземането на стратегически важния и разположен от десния бряг на Днепър град Херсон в Южна Украйна. Падането на областния център отвори пътя на руската войска към Николаев и Одеса.
Русия атакува ожесточено Украйна
Градът се намира вече четвърти месец под контрола на Москва, като периодично се появяват информации за предстоящи действия по формалното му анексиране от страна на Русия.
5. Битката за Киев
Първата фаза на стартиралата на 24 февруари военна агресия на Русия в Украйна беше белязана от опита на Москва да установи контрол над украинската столица Киев. Руските войски навлязоха на украинска територия от север през Беларус и посредством въздушни десанти се опитаха да обградят столицата от всички възможни посоки.
Руските войски окончателно се оттеглиха от Киев и Чернигов
В крайна сметка, след поредица от неуспехи и седмици на застой на офанзивата, в края на март руските войски се оттеглиха не само от района на Киев, но и от североизточната част на Украйна, която бяха окупирали в хода на настъплението.
6. Клането в Буча
Отстъплението на руската армия остави след себе си серия от ужасяващи гледки в северните и западните предградия на столицата Киев – улици, осеяни с тела на убити цивилни и наскоро изкопани масови гробове, пълни с трупове. Украинският президент определи зверствата като „геноцид“, а световните лидери призоваха за международно разследване на военните престъпления.
7. Потъването на крайцера „Москва”
В средата на април стана ясно, че флагманът на руския черноморски флот, военният кораб „Москва“, е потънал. Официално Кремъл поддържа тезата, че корабът е потънал след пожар, който е причинил експлозия на боеприпаси, докато Киев твърди, че крайцерът е поразен от украински ракети.
Руският военен кораб „Москва“ потъна
Впоследствие САЩ потвърдиха, че са обменили с Украйна разузнавателна информация за местоположението на руския военен кораб преди удара. Потъването бележи първата подобна загуба за Русия от 117 години насам.
8. Обсадата и превземането на Мариупол
След месеци на почти постоянни бомбардировки, ключовият град Мариупол, разположен на брега на Азовско море, падна в ръцете на руснаците, след като последните защитници на полк “Азов”, укриващи се в стоманодобивния завод “Азовстал”, решиха да прекратят съпротивата си.
Южноукраинският пристанищен град се превърна едновременно в символ на украинската съпротива, но и на разрушението, донесено от руската инвазия в Украйна.
Киев: Русия бомбардира театъра в Мариупол въпреки огромните надписи „ДЕЦА“ отвън (видео)
Въпреки огромните надписи “ДЕТИ” (в превод - “деца”) около сградата на театъра в Мариупол, руски въздушен удар уби стотици души, ползващи помещенията на театъра като бомбоубежище. По думите на кмета на Мариупол 90% от града е унищожен, а цивилните жертви са десетки хиляди.
Снимка: Twitter: Christopher Miller
9. Най-голямата бежанска вълна в Европа след Втората световна война
Войната в Украйна предизвика най-голямата бежанска вълна на Стария континент от края на Втората Световна война насам. Според данни на ООН, актуални към 3 юни, напусналите Украйна от началото на инвазията на Москва на 24 февруари са близо 7 млн. души, от които над 100 хил. намерили подслон в България. Страната с най-много украински бежанци e Полша с близо 2 млн. украинци, търсещи спасение от войната в своята родина.
10. Финландия и Швеция кандидатстват за членство в НАТО
Руската военна агресия срещу Украйна предвизика тектонски размествания в геополитическите и отбранителни стратегии на Финландия и Швеция. Доскоро двете скандинавски държави поддържаха доктрина на военен неутралитет и отказваха да участват във военни съюзи.
Швеция и Финландия подават заедно утре кандидатурите си за членство в НАТО
Инвазията на Русия обаче промени из основи нагласите, както на политиците, така и сред обществата на двете страни. Така, въпреки заплахите на Москва за „военно-технически” последствия за двете държави, на 18 май Финландия и Швеция официално подадоха молби за членство в НАТО.
У нас – коалиция на ръба
Войната в Украйна беляза и политическите процеси в България, изправяйки управляващото мнозинство пред едно от най-големите му изпитания в началото на неговия мандат.
НС одобри ремонт, но не и износ на оръжия за Украйна
Дилемата дали и каква точно военна помощ следва да изпрати България на Украйна беше окончателно решена с гласуване в Народно събрание на 4 май, което в крайна сметка остави неудовлетворени както (предимно) поддръжниците на “Демократична България”, така и (в по-малка степен) тези на БСП.
Редакцията представя различни гледни точки, възможно е изразеното мнение да не съвпада с редакционната позиция на медията.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
