Бетани Хамилтън е американска професионална сърфистка, която става известна, след като през 2003 г. оцелява след нападение от акула, при което губи лявата си ръка. Акулата отрязва ръката ѝ точно под рамото, но напук на всички шансове тя се завръща към професионалното сърфиране само няколко месеца след травматичния инцидент. За да се състезава наравно с другите професионалисти, тя не може да носи протези, така че Хамилтън се научава да сърфира само с една ръка.
В света на сърфинга Бетани Хамилтън е име, което не се нуждае от представяне. Нейното забележително пътешествие от трудностите до триумфа вдъхновява милиони хора по света. Историята на Бетани, представена във филма "Soul Surfer", е свидетелство за несломимия човешки дух и доказва, че с решителност и издръжливост можем да преодолеем всяко препятствие, което животът ни поднася.
Израснала в рая на сърфистите Кауай, Хаваи, Бетани мечтае да стане професионален спортист от момента, в който стъпва на пясъчния бряг, където ритъмът на живота се диктува от прилива и отлива на океана. Любовта ѝ към вълните е очевидна от ранна възраст и тя бързо се превръща в изключителен талант на местната сърф сцена.
Getty Images
Когато е на 13 години и е напът да се превърне в звезда в сърфинга, тя изживява кошмара на всеки сърфист. Бетани отива да кара сърф на плажа Тунел, Кауай, заедно с приятелката си Алана Бланчард и нейното семейство. Докато гребе във вълните край бреговете на Хавайските острови, я напада 14-метрова тигрова акула. За няколко секунди лявата ѝ ръка е отхапана точно под рамото. Бруталното нападение я оставя в състояние на шок и пред неясно бъдеще. Въпреки болката и травмата първата грижа на Бетани е била за безопасността на приятелите ѝ, които са били с нея по време на нападението.
Бащата на Алана, Холт, спасява живота ѝ, като я изкарва на брега и връзва турникет около раната ѝ, за да спре кървенето. Не беше нищо друго освен чудо, че тя оцеля. В болницата Бетани е опора за околните, казва на семейството и приятелите си: "Всичко ще бъде наред" със смела усмивка, изписана на лицето ѝ. "Между няколкото момента, в които виждаш как едно младо момиче се опитва да се примири с току-що случилото се... Първите ѝ думи, след като дойде в съзнание след нападението, не бяха отчаяние, а горещо желание да се върне във водата и да сърфира отново", казва семейството ѝ.
Повечето хора биха се отказали още тогава, щастливи, че са живи, след като са се изправили пред лицето на смъртта, но не и Бетани Хамилтън. Нападението от акула я белязало физически, но тя отказа да му позволи да я нарани емоционално.
След нападението Бетани поема по изтощителен път на физическо и емоционално възстановяване. Нейната непоколебима решимост да сърфира отново е очевидна, когато само един месец след инцидента, който променя живота ѝ, тя отново се качва на дъската си за сърф. Героинята не позволи на загубата на ръката да попречи на мечтите ѝ. С подкрепата на семейството си тя започва да тренира, за да се адаптира към новата реалност, като модифицира дъската си за сърф и усъвършенства техниката си.
Възстановяването на Бетани не е нищо друго освен чудо. Тя преодолява силната физическа болка, изтощителната рехабилитация и психологическата травма, за да постигне това, което мнозина смятат за невъзможно.
Въпреки славата ѝ малцина очакват Хамилтън да достигне най-високото ниво в спорта, докато кара сърф само с една ръка. Как щеше да успее да гребе достатъчно бързо, за да улови вълните? Дали равновесието ѝ ще бъде трайно нарушено?
Вместо да живее в страх от водата до края на живота си, Бетани Хамилтън се връща на борда само три седмици след като губи ръката си. Малко повече от година по-късно тя печели първата си национална титла по сърф, реализира мечтата си да се занимава професионално, печели многобройни състезания, получава много отличия и спонсорства.
"Страхът ми да не загубя сърфа беше по-голям от страха ми от акули", казва тя.
Семейство рибари улавя и убива тигрова акула на около една миля от мястото на нападението. След като открили отломки от дъска за сърф в устата ѝ, рибарите занесли улова си на разследващите, които установили, че размерите на устата ѝ съвпадат с парчето, извадено от дъската на Хамилтън.
След като придружава младежката група на църквата си до Пукет, Тайланд, като част от усилията за подпомагане на жертвите на цунами, Хамилтън осъзнава, че може да използва дарбите си на сърфист, за да вдъхновява другите.
Бетани Хамилтън не съжалява за нищо. Тя казва на публиката почти безгрижно: "Загубих ръката си, но не бих променила съдбата си."
"След нападението имах чувство на спокойствие. Вярата ми помогна да се справя", казва тя.
Дори по време на бременността си Бетани Хамилтън кара сърф до пет часа на ден, за да поддържа форма. Защото, ако загубата на ръка не може да я откаже от дъската, ясно е, че и раждането на дете не може. На 1 юни 2015 г. Бетани и Адам посрещат на бял свят първото си дете Тобиас.
А след като ражда момченце, започва състезанието си в турнира Swatch Women's Pro.
През 2004 г. Бетани Хамилтън написва и автобиография, която е бестселър на "Ню Йорк Таймс" и по която през 2011 г. е заснет филмът "Soul Surfer".
Хамилтън е живяла повече от половината от живота си в публичното пространство и се е сблъскала със славата още в ранна възраст, като всичко това се дължи на един-единствен инцидент, но тя отказва да му позволи да я определи.
"Не мисля, че това ме определя, но не мога да променя това, което мислят другите. Много хора не могат да не се съсредоточат върху житейската драма, но за мен животът ми е нещо много повече, особено сега, когато съм майка и съпруга, и просто красотата на семейството и вярата ми в Бог и сърфирането. В живота има толкова много неща, че не можеш да се съсредоточиш само върху един малък момент", казва звездата на сърфинга.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
.jpg "Идеалният подарък")
