В сферата на спорта има рядка порода хора, които преодоляват границите на физическите ограничения и вдъхновяват не само спортистите, но и докосват живота на милиони хора с непоколебимия си дух. Марике Верворт (Marieke Vervoort), белгийската параолимпийска атлетка, е пример за този забележителен дух. Нейният път, изпълнен с изпитания, е свидетелство за човешката издръжливост и непоколебимата сила на личния избор. Тя се обръща към евтаназията и сама избира края на живота си.
"Ще стигна до златото, а след това ще се самоубия", гласи заглавието на един британски таблоид. Реалността е малко по-различна: "Всички ме притискат и ме питат: "Кога ще умреш? Реши ли вече датата?"
"Казах: "Гледайте си работата". ... Не знаеш кога искаш да умреш. Когато дойде моментът, когато почувствам, че вече е достатъчно, тогава ще реша", казва тя.
Историята на Марике е колкото трагична и страшна, толкова и забележителна и вдъхновяваща. Тя е родена на 10 май 1979 г. в Диест, Белгия. На 14-годишна възраст животът ѝ се променя драстично, когато е диагностицирана с рефлексна симпатикова дистрофия - рядко и безмилостно неврологично заболяване, което я подлага на непрестанни болки, мускулни спазми и загуба на подвижност, страда от припадъци и парализа на краката и често не може да спи повече от 10 минути, а съвременната медицина се оказва неспособна дори да облекчи болките ѝ.
Лекарите я предупреждават, че лечение няма. За повечето хора това би било преломен момент, но не и за нея. Съсредоточаването на всичките ѝ усилия върху спорта ѝ дава сили и мотивация да продължи да живее.
"На всяка тренировка страдам от болка. За всяко състезание тренирам усилено. Тренировките, карането и състезанията са лекарство за мен. Въртя гумите с такава сила - за да изтласкам буквално целия си страх и всичко, което ме тормози", казва тя.
Марике отказва да позволи на диагнозата ѝ да диктува хода на живота ѝ. Тя намира утеха и цел в света на състезанията с инвалидни колички. Този спорт се превръща в нейно убежище, място, където нейната неукротима воля можеше да блесне. Талантът ѝ за състезания се проявява бързо и тя се изстрелва в челните места на параолимпийската сцена.
През 2008 г. Марике Верворт дебютира на параолимпийските игри в Пекин, където печели два сребърни медала в дисциплините 100 м. и 200 м. в клас T52. На Параолимпийските игри в Лондон през 2012 г. тя записва името си в историята, където завоюва заветния златен медал на 100 м. и сребро на 200 м. Доминацията ѝ е неоспорима и тя бързо завладява сърцата на целия свят.
След Игрите в Рио де Жанейро обаче Верворт обявява, че се оттегля, и се обръща към евтаназията, след като вижда, че физическите ѝ способности се влошават, включително постепенно губи зрението си, а болестта ѝ бива съпроводена и с епилептични припадъци. При един такъв тя изпуска върху себе си вряща паста, заради което лежи в болница цели четири месеца. И това не е единственият подобен случай, в който положението е толкова критично.
Независимо че може да разчита на помощта на семейството си, на близките и на любимото си куче (според Марике то усеща пристъпите по-рано и винаги я предупреждава с потупване на лапа) жената започва все по-трудно да се справя с непреодолимите болки и кризи. Затова и с годините евтаназията за нея се оказва единственото разумно решение.
В родната ѝ Белгия евтаназията е законна от 2002 г., а през 2008 г. Верворт подписва документи, с които разрешава на лекарите да сложат край на живота ѝ. Процедурата е разрешена само ако пациентът има нелечимо заболяване, изпитва непоносима болка и е в състояние да взема рационални решения.
"Наистина се страхувам, но тези документи [за евтаназия] ми дават много спокойствие, защото знам, че животът е в мои ръце и аз знам точно кога съм достигнала своя лимит", казва тя.
"Ако нямах тези документи, мисля, че вече щях да съм се самоубила. Мисля, че самоубийствата ще намалеят, когато във всяка държава бъде въведен закон за евтаназията. Надявам се, че всички ще видят, че това не е убийство, а кара хората да живеят по-дълго".
Верворт каза, че все отлагала деня на смъртта ѝ, знаейки, че тя може да дойде по всяко време - както може да се случи с всеки. Тя каза, че в една минута може да не изпитва болка, а няколко минути по-късно да припадне. "Трябва да живееш ден за ден и да се наслаждаваш на малките моменти".
Верворт нарича себе си "луда дама". Тя разказваше, че е летяла с изтребител F-16, карала е рали автомобил и е създала музей на живота си, който датира от 14-годишна възраст, когато е диагностицирана с рядкото си заболяване. Имаше коса с шипове и искаше да бъде запомнена като жената, която "винаги се смееше, винаги се усмихваше".
"Сега се чувствам различно по отношение на смъртта, отколкото преди години", казва Верворт. "Мисля, че за мен смъртта е нещо като операция, при която заспиваш и никога не се събуждаш. За мен тя е нещо спокойно."
На 22 октомври 2019 г. в родния си град Диест Вервоорт решава, че е настъпил подходящият момент да отнеме живота си. Тя си отива на 40 години, заобиколена от любимите си хора, избрала пътя си с благодат и достойнство.
Пътят на Марике Верворт е трогателно напомняне, че несгодите могат да бъдат гориво, което разпалва човешкия дух, че спортната арена има силата да лекува и вдъхновява и че личния избор е нещо свято. Тя използва платформата си, за да се застъпи за правата на хората с увреждания, доказвайки, че един човек може да предизвика промяна, която има глобален отзвук.
Марике завинаги ще бъде запомнена като символ на сила и смелост, а не е просто шампионка на пистата, траен лъч на надеждата, свидетелство за несломимия дух и правото на избор да държиш живота в собствените си ръце.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
