Очакванията една жена да бъде силна, можеща и успяваща може би отнемат от нейната женственост. Някои жени даже отричат или се страхуват от женствеността си, но тя е най-голямото и най-силното ни оръжие. Ако толкова ще се бием с мъжете за терен. Това споделя в интервю за Дарик художникът, илюстратор и графичен дизайнер Рада Якова, която участва във радио и фотографската поредица „Жена с 20 имена“.

В поредицата на Дарик ви срещаме с успели и силни жени, които имат различни професии, променят средата, рушат клишетата и вдъхновяват.

В платната си търси имената и ролите на съвременната жена

В предаването на Дарик „Реактивно“ Рада Якова обясни, че темите в нейното изкуство минават тъкмо през образа на жената. „Вълнуват ме точно тези много имена на жената, които днес тя трябва да има, да бъде, да претвори. Имената, лицата и ролите, които й се налага да бъде, които иска да бъде, които създават все повече вътрешни конфликти“, казва художничката.

Разбира се всеки има своя отговор на въпросите кои са ролите, образите на жената - аз не мога да дам точен отговор, но за мен тя е всичко това, допълва творецът.

„Ние хората може би трябва да се гледаме със затворени очи, за да можем да усетим по-добре кои сме. Социалните норми или пък някои трендове често изкривяват - това определено пречи да определим човека срещу нас. Един човек срещу теб, не само жената, трябва да го усетиш, а не само да го гледаш“, казва Рада Якова.  

Успехът е в това един творец да не губи себе си

Творецът признава, че друг въпрос, от който се вълнува е този за успеха. На фона на все по-материалният свят, в който живеем, Рада Якова се пита какво е успеха и в коя посока на успеха иска да върви – този на терена на живота, на терена на творчеството .

„Често ме питат колко продаваш, продаваш ли? Разбира се, че е важно да продаваш заради чисто материалното. Ако един творец обаче не продава, той лош творец ли е? Или пък ако само продава, той успял ли е?“, допълва тя. Според нея един творец трябва да знае кой е, да не губи себе си и ценностите си - трудно предизвикателство днес.

Първите по-сериозни изяви на Рада Якова са в Художествената гимназия в София. „Преди това посещавах ателието на проф. Мито Гановски, когото и до днес обожавам и цитирам, защото ми казваше „Големият художник рисува с голяма четка!“. В тази реплика се крие идеята за замаха и мащаба, с който се рисува, с който се твори“, спомня си Рада Якова.

„Това те учи не само и не толкова на техника, но как да живееш като художник, как да мислиш, как душата ти да е на художник. Той го имаше в много и аз каквото можех попивах“, допълва тя.

За живота между България и Холандия

Животът на художничката преминава между София и Хага, където работи за Кралската картинна галерия “Mauritshuits” - организира културни събития и работи с деца. „За мен всяко ново място е предизвикателство, то те обогатява, а холандците са много широко скроени хора“, казва художничката.

„В тази галерия се намира „Момичето с перлената обица“, тяхната Мона Лиза. Това е страхотен малък бутиков музей – точно такъв обичам. С група дами правим културната програма на музея за английско говяращата група в Хага, която е много голяма“, разказа още Рада Якова.

Тя обясни, че идеята на културната програма на галерията е разпространение на класическото изкуство на Холандия по цял свят. „Правейки лекция, разказвайки за поредния художник, картина или ситуация, ние даваме повече знания на хората за фламанското изкуство, което ги прави и посланици на това изкуство“, поясни творецът.

Казва, че й се иска да направи същото след време и в България с чисто идеалистичната цел да работи за разпространяването на идеята за българското изкуство. Това е и опит да привлечеш странична публика, да разкажеш повече за изкуството, да създаваш вкус към него у по-малките.

Мит е, че в чужбина е по-лесно за творците

Няма вече място, където да седиш и да чакаш – нито в България, нито в чужбина, трябва да си много деен, казва Рада Якова, запитана по-лесно ли успяват българските творци зад граница. „Да там са по-отворени да те видят, приемат те като художник, без да те съдят, но дотам. В Холандия подпомагат най-вече своите творци и своите кадри, което прави много трудно за другите да пробият, но не ги виня“, допълва творецът.

Страстта и любовта към живота и това, което прави е най-важното, което дава енергия на творчеството й. „Когато съм уморена и съм изгубила част от любовта, страстта си - не бих могла да творя. Или когато съм нахранена. Например преди закуска или преди обед се рисува доста по-добре, защото след това човек се отпуска чисто физически и картината губи енеригя. Може би оттам идва и идеята за гладните художници“, казва с усмивка Рада Якова.

Слушайте още в разговора с художника Рада Якова в предаването на Дарик „Реактивно".