С военен ритуал, поклонение, тържествено слово и полагане на венци и цветя в Пловдив бе почетена 146-та годишнина от героичния подвиг на българския поет  и революционер Христо Ботев и неговата чета. Церемонията за Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се състоя пред паметника на поета в Цар Симеоновата градина.

Строят бе приет от генерал-майор Явор Матеев, командир на Силите за специални операции и началник на Гарнизон Пловдив.

Слово по повод 2 юни произнесе директорът на Драматичен театър Пловдив и носител на специалната награда „Пловдив” за изключителни постижения и цялостен принос в областта на изкуството и културата за 2021 г. Кръстю Кръстев.

„В пантеона на България светят със златни букви думите, написани от Христо Ботев до съпругата му Венета: “Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе…“

Обръщам се към Вас за секунда да размислим върху съдържанието на тези думи. И до кого е това послание: само до любимата жена или и до всички нас, днес, сега?

После родината е всичко останало, ни казва онзи, чийто поглед не издържаме, чиито думи са въглените, които ни парят и изгарят.

В този ден, когато слънцето на историята е спряло и сърдито пече, ние трябва да се изправим срещу този въпрос: как така всичко се измени  и всичко стана по-важно от родната ни земя?

Как така престанахме да говорим за родината като за свещен дълг на всеки осъзнат българин?

Как така престанахме да мислим за нея като смисъл и цел на живота ни?

Как така да си родолюбец се превърна в повод за насмешка и кисели физиономии?

Как така не само престанахме да използваме думата „Родина“, но и започнахме да се срамуваме от нея, сякаш произнасяме нещо неприлично?

Как така не само престанахме да обичаме родината си, но и започнахме да я мразим – изобретателно, с наслаждение, с упоение, бих казал?

Как така състезанието да се окичи всичко родно с отрицание стана доходно и модно?

Как така да се пренаписва историята, да се разрушават пиедестали, да се забравят герои, да се внушава родов нихилизъм стана цел на учебници и всякакъв вид литература?

Как стигнахме дотам, че започнахме в несвяст да противопоставяме понятието Европа на думата България?

Не разбираме ли, че понятието родина е тежестта в основата на националния ни кораб?

Че само тази тежест ни удържа живи в бясното световно човешко море?

На този ден не ни е нужна никаква патетика. Нищо гръмогласно няма да ни свърши работа.

На този ден всеки от нас трябва да се изправи пред въпроса „После родината ли обичам всичко друго?“

И нека всеки от нас да си отговори честно и мълчаливо пред погледа на този, който наистина не умира!“, каза  в словото си Кръстьо Кръстев.

Участие в церемонията взеха Военен духов оркестър, представителни формирования на гарнизон – Пловдив – почетна рота и венценосци и комитет „Родолюбие“.

Стотици пловдивчани и официални лица положиха венци и цветя пред паметника на Христо Ботев в знак на почит към героичното му дело.