Уважаеми д-р Доган, 

Пиша Ви тези редове с няколко основни цели, към които ще премина директно без миг увъртане, защото се намираме в съдбовен за България и хората ѝ момент.

Първата е да изкажа своите адмирации към Вашата проницателност и стратегическо умение да мислите държавнически с безброй ходове в аванс.

С хитра поредица от решения през десетилетията Вие стремително намерихте пътя към национално единение и сплотяване. Независимо от етническия, религиозен, регионален и ценностен характер на нашия пъстър народ той днес може само да Ви благодари за това, че го обединихте, тласкайки г-н Пеевски към предните редове на Движението за права и свободи, Народното събрание, бизнеса и институциите на държавата. 

Пословичното разделение в обществото е към своя край. А с това сме готови да завършим и Прехода.

Съпредседателят Пеевски изигра ролята си брилянтно и с голяма саможертва обедини жълтопаветния либерал, пиещ лате макиато с екстракт от ашваганда и мляко, издоено от кашу, с производителя на тютюн в Родопите, ставащ в 4, за да върже двата края - и на живота си, и на наниза с табак за сушене. Обединиха се и натрупалия грехове за дванайсет живота прокурор с предприемача, дал 50% от компанията си на малоимотно подставено лице. 

Вие, д-р Доган, прозряхте, че условията за една положителна обединителна фигура в България не съществуват. Но за отрицателната имаше мегдан и Вие я създадохте по прекрасен начин.

Поклон!

Но освен да оценя приноса Ви към финализирането на българския Преход по този чудесен начин и въпреки че съм сигурен, че имате в ръкава със стратегически конфигурации страхотни решения за бъдещето на България, искам да предложа себе си. 

Като бележит писател и всепризнат майстор на фентъзи трилъра, аз считам за достойно тази история да не завърши просто със “всички се смириха, започнаха да уважават другия повече и приеха, че не бива да крадат толкова много, защото в България има достатъчно за всички, но изобилие за никого”.

Нужен е новият герой, който да използва моментното обединение и да го превърне в стабилен гръбнак на България. 

Затова предлагам на Вашето внимание идеята да стана съ-съ-председател на ДПС, наред с господата Пеевски и Чакъров. С Пеевски ще сме като Ин и Ян, доброто ченге и лошото ченге, романтичният поет и прагматичният лидер, поел по пътя на окрупняването на власт.

На г-н Пеевски му липсва хумор, макар с г-н Цонев да са като Лаурел и Харди. Затова го влече към управление чрез посяване на страх и акции за респектиране. Г-н Чакъров пък е представител на ултралибералното крило на ДПС и не се меси никому, което също е достойна роля.

Аз ще бъда онази сила, която дава духовната сила на Движението, докато тече ревизия на чекмеджета, тайници и движим и недвижим партиен актив, натрупан по начините на старото ДПС. Новото ДПС трупа приятели, приятни спомени и най-важното — страхотен позитивен вайб.

Материалното ще бъде уредено. Остава духът, който понастоящем изглежда забравен.

Нито Движението има посока. Нито правата се разрастнаха, нито свободите. Капсуловането на хора и държането им в плен на собствените им избори не носи ползи на България, независимо дали става дума за офисния планктон в големия град, за клетника в изоставеното от младите село или за Бойко Борисов, който чака от мен и Вас да решим с какви права и свободи ще разполага.

Затова нека подкрепим кабинета "Борисов" днес, а от утре да работим за развитието на духа на ДПС и България!

С уважение, 

Самуил Петканов

Бъдещ съ-съ-председател на Движението за права и свободи