През есента на 1877 г., в хода на Руско-турската война (1877–1878), Врачанският край се оказва важен стратегически пункт.

На 9 ноември (28 октомври стар стил) Враца е освободена от османска власт.

Днес Враца си припомня Деня на освобождението си от турско робство.

Врачани всяка година отдават почит  на хилядите руски, украински, беларуски, финландски и румънски войни, участвали в Руско-турската война от 1877-1878 г., донесла мечтаната от българите свобода.

На 9 ноември 1877 г. руска армия, предвождана от ген. Леонов предава управлението на град Враца в ръцете на привременно местно управление, под командването на ген. Кетхудов.

Денят е свързан с Паметника на Вестителя – тръбач Иван Петлак, който е известил врачани за свободата на 9 ноември 1877 г.

Тръбачът, този обикновен войник от летящия десен отряд на генерал майор Николай Леонов, е много обичан от местните хора, а паркът се намира на възвишение над града, от което се открива красива панорама на Враца.

 Всяка неделя от там се носят звуците на бойна тръба, с която руският войник е сигнализирал Освобождението на Враца.

 Статуята е уникална и заради това, че е единственият паметник, направен не за генерал или виден пълководец от руско-турската освободителна война, а за най-обикновен войник. Паметникът е издигнат през 1961 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект — Стойко Дончев.

Ето кратки исторически факти за това, как се стига до Освобождеието на Враца: 

рачанският османски гарнизон е център на формиращата се Орханийска армия и поддържа съобщителните линии в направлението Северозападна България-Сърбия.

Превземането на града от руските сили е належащо и е част от действията при Плевен.

 За целта е сформиран Десен летящ отряд (командир генерал-майор Николай Леонов) на основата на кавалерийски части от II Гвардейска Кавалерийска дивизия. Съсредоточава се при с. Махалата.

Освобождението на Враца в историческите хроники

На 26 октомври/7 ноември 1877 г. отрядът излиза от с. Махалата в направление на град Враца.

Отхвърля османските разезди и на следващия ден достига града. Генерал-майор Леонов разделя отряда на две колони.

На 28 октомври/9 ноември обхваща двата фланга на противниковите позиции. Османските сили са изненадани от дръзкото нападение и оказват разпокъсана съпротива. Изоставят значителни количества продоволствие и безредно отстъпват в направление на с. Згориград.

В 15:30 часа, частите на генерал-майор Леонов влизат в града. Командирът на II Гвардейска Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Йосиф Гурко установява своя щаб във Враца.

Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, командир на конно-гренадирския полк е да създаде дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.

В края на януари 1878 г.  за врачански окръжен управител е назначен от руското гражданско управление на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той притежава специална управленска подготовка. Полковник Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществения живот на града.

Заема се бързо да сложи ред в администрацията и нормира цените на хранителните продукти. Успява за няколко месеца да възстанови нормалния живот и да успокои бедното население, което започва да се бунтува против спекулантите на хранителни стоки.

След освобождението в града се създава Привременно гражданско управление, което поема организацията на обществения живот и полага основите на модерното самоуправление.

В следващите години Враца преживява период на възраждане – изграждат се училища, читалища, обществени и културни институции, които бележат началото на новото развитие на града.