Роденият в Мездра историк, писател, режисьор, оператор и актьор Искрен Красимиров представи в родния си град четвъртата книга от своята публицистична поредица за българските национални герои* - „Да запалиш България: самозванци, жертви, свободоносци“ (София, 2026 г.), която е посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание през 1876 г.

Събитието се състоя в Конферентната зала на НЧ „Просвета 1925“.

Премиерата уважиха близки и приятели на автора, който е доктор по кинознание и киноизкуство (Нов български университет) и магистър по история (СУ „Св. Климент Охридски“), представители на Община Мездра и на градското читалище, учители, литератори, любители на историята. Сред тях бяха родителите му Илиана Минковска - редактор и Красимир Стефанов - консултант на книгата.

"Това изследване си поставя за цел чрез неразказвани или гузно премълчавани сюжети да покаже, че „всенароден революционен ентусиазъм“ абсурдно е липсвал сред християнското население по тогавашните български земи, изтърпяващи петвековно чуждо иго, споделя в предговора на книгата Искрен Красимиров. Че тежката задача да се запали България, а реките й да потекат кървави, е изпълнил само един лидер - копривщенецът Гаврил Хлътев, приел чуждото име Бенковски.

(…) В тази книга ще стане дума за неща, които мнозина знаят, но малцина се осмеляват да кажат. Най-вече, защото националното ни самочувствие е приучено да се чувства комфортно, само когато историческото ни минало е пренаселено с юнак до юнака. Но всяко национално самочувствие трябва и да е достатъчно силно, че да не се срине, когато насреща му лъсне реалността такава, каквато е запазена в документите и в спомените на участниците и съвременниците на историческите събития. И няма нищо лошаво, както би казал Левски. Ако можеше…"

"Да посегнеш към перото, за да пишеш за исторически събития и личности от епохата на Априлското въстание, за дъвкани и предъвкани, разплитани и разнищвани 150 години действия и бездействия; и в същото време да разчиташ на широка читателска аудитория, означава, че след задълбочени проучвания си готов да кажеш нещо различно, отбелязва във въведението към „Да запалиш България“ историкът и изследовател д-р Васил Костов от департамент „История“ на Нов български университет.

(…) Тук иде реч за книгата „Да запалиш България“ от д-р Искрен Красимиров, който дръзко поглежда през нов ракурс един всеизвестен, осмислен и подреден от българската историография, възпят от поезията, родил стотици изследвания, любим на поколения журналисти исторически дискурс.

(…) Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си поредната книга… на Искрен Красимиров, млад, талантлив и понеже това е четвъртата му книга, бих добавил - и утвърден писател. Книгата определено е съвременен принос към българската историография, въвежда ни в размисли и ни кара да си поставим много въпроси."

„Докато четях източниците на информация по априлските събития, пише в заключение Искрен Красимиров, се убедих, че за този забележителен момент от българската история може да се пише по два начина. Може да се пише с езика на официалната историческа наука, откъдето приижда цунамито на масовия героизъм, революционната екзалтация, великите лични и колективни подвизи и прочее реквизити на пропагандата. Може да се пише и с езика на участниците в събитията, които изливат спомените си с тихата радост и ведрина на човека, преживял смъртен страх и ужас, но оцелял въпреки всичко.

И когато пишещият тези редове успяваше да откъсне парче от стоманената броня на историята, изкована от брънките и плочките на научния терминологичен инструментариум, в отворилите се дупки се показваше шареното, закърпено с едър брод битие на довчерашните революционери, ратници, комити, даскали, търговци и всякакъв друг народ, успял да изгази цял из героизма и трагизма на епохата. И сред тези исторически кръпки ще видим любопитни картинки, които не можаха да намерят своето място сред изложеното дотук.“

(…) Като народ ние не пропускаме да се преклоним пред жертвите, смислени и безсмислени, на олтара на свободата на България. Но тук искам да отдадем заслуженото и на оцелелите, избягалите, спасилите се, които имаха куража да се върнат в сринатото до основи село и да започнат живота си отново, да запретнат ръкави и да вдигнат пак опожарения си дом, да изпишат още веднъж разстреляните очи на светците по порутените стени на храмовете, превърнати в последна крепост за още няколко минути живот… Този тих подвиг на оцелелите, които понякога споменаваме с укор, защото са хартѝсали на този свят, също заслужава нашата почит.'

„Скъпи мои, тази вечер беше премиерата на книгата ми „Да запалиш България“ в родния ми град Мездра!, сподели в социалните мрежи след представянето Искрен Красимиров. Пълна зала, много мои бивши колеги, бивши мои учители, ръководители, приятели! Имаше много прегръдки, усмивки, сълзи! Благодаря Ви, мездренци! Обичам Ви! Завинаги!“

Искрен Красимиров представи в Мездра книгата си „Да запалиш България: самозванци, жертви, свободоносци“

* Останалите три книги от поредицата, издадени досега, са: „Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи.“ (2022), „Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари.“ (2023) и „Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой.“ (2024).

Искрен Красимиров представи в Мездра книгата си „Да запалиш България: самозванци, жертви, свободоносци“