Като че ли сме разделени на две. От една страна имаме съзнателен Аз и имено той е онова същество, което се намира в капан. От друга имаме Мен, а той е част от природата – плът, тяло, което често отказва да се подчини на претенциите ни. Аз-ът възприема себе си като благоразумна персона, която непрестанно критикува Мен, т.е тялото за проявите на своенравност; за това, че има страсти, които го въвличат в неприятности; за това, че има органи, които се износват, и е лесно податливо на болка; за това, че има желания, които е невъзможно да бъдат удовлетворени, но опитаме ли да задоволим изцяло и окончателно – ефектът е, че се разболяваме...
Oсобен поглед: Възможен ли е живот без болка?
Поетите са прозрели истината, че животът, промяната, движението и несигурността са различни названия на едно и също нещо. В същото време Аз-ът се противи срещу промяната в Мен и обкръжаващата вселена. Твърде дълго сме живели във фантазната редуцирана реалност, където трайността е възможна...
Oсобен поглед: Щастието не зависи от бъдещето
Зациклили в автоматиката, че сме разделени на Аз и Мен, ние лесно забравяме, че съзнанието също живее, защото се движи. Ако се замислите, ще забележите, че съзнанието (онова, което наричаме Аз) е всъщност поток от преживявания, усещания, мисли, чувства и всички те са в постоянно движение. Понеже тези преживявания включват и спомените, ние си създаваме и имаме впечатлението, че Аз-ът е нещо трайно и неподвижно.
Особен поглед: Рано ли е в 6 клас да се говори за сексуалност
Забравили, че сме част от потока на промяната, ние се опитваме да разберем и осмислим света, като полагаме усилия да го фиксираме. Подхождаме както анатомите – опитваме се да разложим всичко на съставните му части, да ги концептуализираме и така, разбирайки тях, си въобразяваме, че разбираме цялото...
В резултат на сблъсъка на съзнанието с тяло, на Аз с Мен, на трайност и промяна - човешката душа се невротизира, тъй като това е конфликт между двете части на едно и също нещо.
Особен поглед: Пасивната агресия е отказ от живота
Работата е там, че независимо колко усилия полагаме чрез фиксиране, няма да осъзнаем промяната, така както чрез намокряне няма да се изсушим. Единственият начин да осмислим промяната е като се потопим в нея...
В търсене на сигурност сме си измислили обяснения, защото те дават яснота и смисъл и правят нещата понятни. После сме се вкопчили в тях и така са станали традиционни. Във вечно променящия се и непредсказуем живот традициите, т.е фиксирането, ни дават илюзия за стабилност. Зрялата личност с вътрешен локус на контрола има относителна стабилност и няма нужда от такива магии, за да се чувства добре, но присъщо за инфантилните психодинамики е външен локус на контрола. Да очакваш зрялост от дете е нереалистично, но когато наблюдаваме такива психодинамики у възрастен – това е диагностично за определена патология...
Особен поглед: Секс и смърт – нещата от живота
Чуйте още от разговора в ефира на ДАРИК в звуковия файл.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
