След като отрязаха автомата от МОЧА, много хора го нарекоха “Шмайзер”, може би защото е по-популярното име за картечница. Но разликата между “Шмайзер” и истинското име на отрязания съветски автомат - “Шпагин” - е огромна и малко иронична.
Ще започнем с най-важната разлика - едното е германско оръжие, другото - съветско. Шмайзерът (по-точно оръжието, което хората така наричат), или MP 40 (Maschinenpistole 40 [Картечен пистолет 40]), с патрон 9 мм × 19 мм Parabellum (до ден днешен това е най-разпространеният калибър патрони) е разработен в нацистка Германия и се използва широко по време на Втората световна война.
Снимка: MP 40
Шпагинът, или ППШ 41 (Пистоле́т-пулемёт Шпа́гина 41) е съветски картечен пистолет, проектиран от Георгий Шпагин като по-евтина и опростена алтернатива на ППД-40 и стреля с патрон 7,62 мм × 25 мм Токарев.
Снимка: ППШ 41
Съюзниците често наричат MP 40 “Шмайзер“ по името на Хуго Шмайзер, който проектира MP 18, въпреки че дори не участва в проектирането или производството на MP 40. Разработен през 1938 г. от Хайнрих Фолмер с вдъхновение от предшественика си MP 38, той е широко използван от пехотинците (особено от командирите на взводове и отделения) и от парашутистите на Източния и Западния фронт, както и от екипажите на бойните бронирани машини.
Неговите усъвършенствани и модерни характеристики го правят любим сред войниците и популярен в страни от различни части на света след войната. Той има само един режим на стрелба - пълно автоматичен. Другите варианти на оръжието включват MP 40/I и MP 41. От 1940 г. до 1945 г. Erma Werke е произвела около 1,1 милиона броя. MP 40 е вдъхновил почти всички следващи модели картечни пистолети с начина си на работа. Най-разпространеният пълнител е прав, с капацитет от 32 патрона. MP 40 стреля с малко над 500 изстрела в минута и е най-ефективен на разстояния от около 100-200 метра.
Шпагинът е изработен предимно от щампована стомана, може да се зарежда с пълнител в кутия или барабан. ППШ 41 е картечен пистолет с два режима на стрелба - единична и автоматична затвор, работещ на принципа "blowback". Често срещан руски прякор на оръжието е "Папа́ша", което означава "папа", а понякога е наричан "оригваща се пушка" заради високата си скорострелност - над 1000 изстрела в минута и е най-ефективен на разстояния от около 100-200 метра. Стандартно е бил произвеждан с кръгъл барабанен пълнител с капацитет от цели 71 патрона.
Подтикът за разработването на ППШ 41 идва отчасти от зимната война срещу Финландия (1939 г.), в която финландската армия използва автомат Suomi KP/31 като изключително ефективно средство за близък бой в горите и застроените градски райони. ППД-34 се произвежда масово от 1934 г., но производството му е скъпо, както от гледна точка на материали, така и на труд, тъй като използва множество фрезовани метални части, особено приемника си. Основната идея на Георгий Шпагин за намаляване на разходите е да се използва щамповане на метал за производството на повечето части. През септември 1940 г. Шпагин създава прототип на ППШ 41, който включва и прост газов компенсатор, предназначен да предотвратява отката на дулото по време на стрелба. Това подобрява групирането на изстрелите с около 70% в сравнение с ППД.
За да се спестят време и материали и по този начин да се увеличи производството, конструкцията на приемника на MP 40 е опростена, като се използва щампована стомана и електро-точково заваряване, доколкото е възможно. MP 38 също така се отличава с надлъжни жлебове на приемника и затвора, както и с кръгъл отвор на корпуса на пълнителя. Тези характеристики са премахнати при MP 40.
Една от характерните особености на повечето автомати MP 38 и MP 40 е алуминиев, стоманен или марголитов (разновидност на бакелита) приклад под цевта. Той се е използвал за стабилизиране на оръжието при стрелба през борда на открити бронетранспортьори.
В началото на Втората световна война по-голямата част от германските войници са носели пушки Karabiner 98k или MP 40, които се считат за стандартно оръжие за пехотинците. В по-късните сблъсъци със съветските войски, като например в битката при Сталинград, където съветските сили са въоръжени с автомати ППШ 41, германците се оказват превъзхождани в градските боеве на къси разстояния, което води до промяна в тактиката им и до края на войната MP 40 и неговите производни понякога се издават на цели щурмови взводове. От 1943 г. германската армия преминава към замяна на пушката Karabiner 98k и MP 40 с новия, революционен StG 44, който е вдъхновен изцяло от MP 40. До края на Втората световна война през 1945 г. са произведени около 1,1 млн. броя MP 40 от всички варианти.
ППШ 41 се е произвеждало в мрежа от заводи в Москва, като високопоставени местни партийни членове са били пряко отговорни за изпълнението на производствените цели. Няколкостотин оръжия са произведени през ноември 1941 г., а през следващите пет месеца са произведени още 155 000. До пролетта на 1942 г. заводите на ППШ произвеждат приблизително 3069 единици дневно. Съветските данни за производството през 1942 г. сочат, че са произведени почти 1,5 млн. единици.
ППШ 41 тежи цели 3,6 килограма без пълнител, а с барабанния стига близо 5-6 килограма. Съветският войник от МОЧА го е държал високо вдигнат 69 години и дори да е изстрелял всички патрони, все пак си тежи. Изрязвайки ръката му, са му облекчили вероятно ужасен 60-годишен крамп.
Отново, в заключение, автоматът, който беше отрязан от МОЧА, беше съветският Шпагин с барабанен пълнител.
снимки: Getty Images
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
