Обяснено: какво точно се случва по време на една премиерска визита във Ватикана

Когато рано сутринта на 23 май се сблъсквам с папската стража пред стъклените врати, отвеждащи до двора на апостолическия дворец Сан Дамазо във Ватикана, си спомням за недостига на гвардейци. Най-старата редовна войска в историята страда от такъв, а туристите, които тъкмо са разгледали базиликата “Свети Петър”, минават винаги на излизане покрай въпросните стъклени врати и съвсем не подозират, че един етаж по-нагоре е най-краткият път към покоите на главата на Римокатолическата църква. Стъклените врати, за които иде реч, се пазят от двама гвардейци — един на бюрото пред вратите и друг — леко встрани. А потокът от туристи не спира. А гвардейците са само двама.

Гвардейска криза, какво да се прави.

Премиерската визита във Ватикана през погледа на Константин ВълковСутринта предвещава горещ ден. Подранили сме, донякъде нарочно — първо, преди нас е македонската делегация, да видим какво ще се случи; второ — да направим малко фотографии на спокойствие, да се ориентираме в обстановката.

Папската стража още не се подготвя за официалната церемония по посрещането. По програма българският премиер Кирил Петков ще пристигне в 10:45, имаме време.

Кирил Петков заминава на официално посещение във Ватикана и Рим

Швейцарската гвардия, част от Въоръжените сили на Ватикана, наброява 135 души и охранява папата и Ватикана от 1506 година. Изискванията са строги — приемат се само ергени на възраст между 19 и 30 години, швейцарци, католици, високи поне метър и 74 сантиметра, готови да служат вярно минимум 26 месеца без прекъсване. Заплащането е пестеливо, около 15 хиляди евро годишно, но от другата година нещата ще се променят. Новата сграда за гвардейците по проект на швейцарското архитектурно студио Durisch + Nolli, строяща се от 2017 година, както и данъчните облекчения, правят службата малко по-лека и привлекателна. Принципно задълженията на гвардейците са да пазят всяка порта във Ватикана, както и да съблюдават реда, когато папата има публични изяви. Всичко звучи сравнително добре, но кандидатите не са достатъчно — основната причина е намаляването на броя на католиците в Швейцария.

Снимка: Константин Вълков

Наближава10 часа и 40 минути. В различни случаи, в зависимост от ситуацията, характерът на визитата, придружаващата делегация, куп други подробности, придружаващите журналисти стоят в двора на Сан Дамазо (най-често) или изчакват в зала Клементина (ако ще имат достъп до аудиенцията, например), или се движат след официалната делегация, която ще се среща с папата. Колкото и бързо да пътува кортежът на официалните лица, веднъж попаднали на територията на Ватикана, скоростта се намалява, сякаш животът става по-смирен, благ и бавен. Усещането е изумително. Хората ходят по-бавно. Швейцарските гвардейци — също. Те са разположени на равни интервали един от друг, съвсем малко, говорят си с разни хора с тъмни костюми, смеят се, друг път не се смеят. Други хора в тъмни костюми те прехвърлят от един на друг, докато ти обясняват къде точно може и къде точно не може (по-скоро второто) да се стои. Ние се правим, че не ги чуваме и говорим за футбол. Което също не е добра идея, тъй като Рома е на шесто място в класирането.

Кирил Петков започна посещението си в Рим

Снимка: Константин Вълков

Един от господата, който ни упътва къде точно да застанем в двора, докато изчакваме българската делегация да бъде посрещната и въведена за аудиенцията с папа Франциск, е особено сговорчив. В неговия телефон са всички възможни списъци — кой може и кой не може (основно второто). Същият господин ни казва, че делегацията на Северна Македония ще излезе от друг вход, намеквайки, че очевидно има напрежение между двете делегации, което ние смирено потвърждаваме. “Едва след като вашият премиер влезе, тогава от тази врата ще излезе другата делегация.”

Ковачевски от Рим: С Петков ще обсъдим хода на преговорите между външните министерства

“А защо има напрежение?”, пита ме той.
Само по погледа ми разбира, че не е попаднал на точния човек и сменяме темата. Става му ясно, че напрежението между делегациите е до болка излишно. После с усмивка ми напомня, че всяко засичане между двете делегации е изключено. Поглежда часовника си и казва: “всеки момент”.

Кортежът на Кирил Петков се задава, а ние си напомняме мислено, че нямаме достъп до самата аудиенция, правилата тази година са строги. И ставаме по-бавни и внимателни. Тихо е.

Започна срещата между Кирил Петков и Димитър Ковачевски в Рим

Същата сутрин програмата на папата е натоварена. Това не е нещо ново, често пъти е така. Първата му среща е с отиващия си посланик на Хондурас Карлон Антонио Кордеро Суарез. Веднага след него започва аудиенцията на македонския премиер Димитър Ковачевски и придружаващата го делегация. Следва разговор с префекта на Конгрегацията за доктрина на вярата, най-старата от деветте конгрегации на Римската курия, която е натоварена с надзора на католическата доктрина. Папата назначава един от кардиналите за префект и сега това е кардинал Луис Ладария Ферер, 76-годишен испанец, прочул се преди няколко години с едно есе, отпечатано в “L’Osservatore Romano”, в което написа, че онези, които повдигат възможността за жени свещеници, “създават сериозно объркване сред вярващите.” След него при папата влиза аржентинският епископ Карлос Хосе Тисера. След него в дневната програма влиза българският премиер, а после са записани още няколко срещи, но — както стана ясно — това е традиционен работен календар на Светия отец.

В двора вече е черният автомобил Maserati Quattroporte, който вози премиера и съпругата му по време на двудневното посещение в Рим и Ватикана. Аудиенцията е традиционна и се случва в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, просвета и култура и славянската литература. По протокол срещата продължава около 30 минути, като това включва и момента за размяна на даровете. Подобен е протоколът и на срещата с Димитър Ковачевски, и на срещата с Тръмп, и на срещата с Макрон. Двадесет минути разговори, десет минути подаръци. Туй то. От българската страна на Франциск бе дарена рождественска ясла от вълна, изработена от Център "Рождество Христово", свързан с Католическата апостолическа екзархия от византийско-славянски обред в София, към която бе прикрепено благодарствено писмо до папата, написано от гостите на Центъра. Като втори дар за папата българската делегация е поднесла традиционен чипровски килим.

Българското правителство дари пари на Център “Рождество Христово”, където децата изработиха подаръка. Медийната истерия около подаръците, които българската страна връчва, едва ли скоро ще намалее, особено след няколко случая за — меко казано — екстравагантни дарове, които българската страна подаряваше на Ватикана през годините. В случая бяхме свидетели на един от малкото случаи на проявен добър вкус.

От своя страна папата отвърнал със серия дарове, включително копие от тазгодишното Послание за мира, Документа за човешкото братство, книгата за Statio Orbis на 27 март 2020 година и книга за Папския апартамент за аудиенциите, изготвена от Префектурата на папския дом. Светият отец е дарил също плакет от Понтификата. След срещата си с папата Кирил Петков проведе разговор с ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин (всъщност изключително важен разговор, на който се решават конкретни въпроси, ако има такива), а веднага след това премиерът и придружаващата го делегация поднесоха венец на олтара на Св. папа Йоан Павел II в базиликата “Свети Петър”. После Петков се отправи към чакащите го български журналисти, сред които и аз, тръпнещи да получим повече информация за македонските дела и документи. Дали изобщо това е важно — след малко.

Нарочно продължавам с детайлите. Те са онези малки камъчета пред колелото, които — твърдят народните мъдреци — преобръщат колата, ама невинаги.

Като стана дума за делегация, да обобщим. В българската делегация са включени съпругата на премиера Линда Петкова, писателят Георги Господинов, който спечели и най-голямата награда за литература в Италия “Премио Стрега Еуропео”; председателят на БАН академик Юлиан Ревалски; министърът на финансите Асен Василев; заместник министър-председател по ефективно управление Калина Константинова; външният министър Теодора Генчовска; министърът на образованието академик Николай Денков и Яна Балникова, съветник на министър-председателя, както и представители на Светия синод и на католическата църква в България.

Журналистите вече изчакват на сенчесто място премиера, температурата наближава 30-ина градуса, Кирил Петков ще направи изявление след аудиенцията. Наблюдаваме как излиза от колата видимо трогнат от прекарания час във Ватикана. Движи се към нас по-бавно и първите му думи са някак по-смирени и задълбочени — всичко това на фона на достатъчния на брой камери и микрофони, насочени към лицето му, защото и ние, като мнозина други, “гоним линейката” за поредния скандал — коя делегация е била първа, коя - втора, колко е продължила срещата на македонската делегация, ами ако, о, Боже, тяхната среща е продължила минута повече, какво ще правим тогава; и аз, увлечен в цялата вакханалия, си спомням думите на онзи господин от охраната, който направи така, че първо да влезе българската делегация, после да излезе македонската. Вторачени в часовниците си, търсим отговор на времето, за да си напомним, че — да — Макрон също беше 30 минути при папата. И всеки друг държавен глава също. Много шум за нищо.

Кирил Петков е отчетливо различен, смирен: “Много истинска среща, папа Франциск каза няколко неща, които биха ми били много полезни в следващите дни. Първото нещо, което каза е, че корупцията е болест. Каза, че вярва, че единственият начин за изтръгването на тази болест, са младите политици. Каза също, че тази болест е навсякъде, в нашата страна също и поздрави нашето правителство за основната ни цел за изтръгването на тази болест. Сравни корупцията с болест и показа на своята ръка все едно шарка, която тръгва по тялото. Трябва да продължите това дело, бяха думите му. Второто му съобщение — папата каза, че в момента имаме безпрецедентна световна криза, инфлацията се вдига много в целия свят. Много е важно, каза той, не само през медиите, да се срещате с хората и да им обясните, че вие правите всичко възможно, но има икономически фактори, които не са функция само на правителствата, а този диалог с хората трябва да продължи. Това беше втората му голяма препоръка.”

Петков вече засилваше темпото си и влизаше в обичайния ритъм на говорене, за да продължи така: “Друго нещо, което папата ме посъветва, че ако се борим едновременно с най-корумпираните в България и с вражески сили от чужди страни, двете битки едновременно се водят много трудно. Трябва да се опитваме борбата да става на стъпки, а не във всички посоки, както нашето правителство и в момента се опитва да направи.”

Питам “темата за Северна Македония беше ли обсъдена?”

“С папата — не,” отговори премиерът.

Хм.

Премиер и правителството са във водовъртеж от кризи и само една седмична новинарска сводка би показала, че проблемите тършуват за пролука и бързо запълват всяка свободна пукнатина. В същото време в Европа страните с най-висок ръст на индустриалното производство са Литва, България и Полша, а износът на България буквално счупва рекордни нива и през март достига исторически над 8 млрд. лева. Спрямо март миналата година повишението е в размер на 38.9% и не, това не е само заради инфлацията и износа на оръжие. На фона на протестите на транспортните фирми, за първата седмица на май, обработените товарни превозни средства на границите показват, че минават с 4.4% повече камиони от същия период на 2021 година. А в същото това време, някак неусетно и абсолютно алогично, България остава в плен на теми като Северна Македония и други подобни, нямащи нищо общо нито със справянето с истинските кризи, които тегнат над Европа, нито с прогреса и развитието напред. Пакетирането на всяка тема, каквато и да е тя, с евентуално отстъпление от наложената позиция спрямо Северна Македония, кара всичко в България да буксува — от политически до граждански диалог. И това не бива да продължава. Без да навлизаме в детайли, на площад “Свети Петър” усещането за капан, в който и аз се озовах, беше това — впускаме се по свлачището “Северна Македония”, което в по-честите случаи има за цел единствено да засипе и да манипулира общественото мнение.

Смиреното и тихо лидерство на Кирил Петков, заради което бе избран, се възвърна за около минута-две, докато разказваше изводите си от срещата с папата, после ние — журналистите, както и той самият, подлъгани от едва ли не огромното нетърпение, което всички имат по теми като тази, свързана със Северна Македония, го върнаха в центрофугата на безконечните спорове. Наш стратегически приоритет е членството на Северна Македония в Европейския съюз и това би трябвало отдавна да е изчерпало темата, но не.

Денят в Рим продължи с надпревара кога, по дяволите, ще бъде срещата на Кирил Петков с Димитър Ковачевски. И ние, улисани в надбягването, замеряхме публиките си от ефира на нашите медии с припомняне как през 2018 година Бойко Борисов и Зоран Заев почетоха заедно делото на светите братя, а през 2021 година заедно за Рим пътуваха президентите Румен Радев и Стево Пендаровски. Улисани в лъжливата теза, че историята зависи от подписи между държавници, подехме на нов глас темата. Гласът, разбира се, е шумен — ей сега ще накараме някой друг народ да говори за нас нещо друго, да мисли за нас нещо друго, ала уви, това е невъзможно. Най-малкото, заради свободата на изразяване, свободата на словото. Но това е друга тема.

Премиерът се беше запътил за среща с Марио Драги, италианският министър-председател. Далеч по-важна среща от всички кризи, заливащи родния информационен поток. Естествено, основните теми в разговора бяха възможностите за разрешаване на проблема с газовите доставки като очакваният извод бе, че страните от Европейския съюз би трябвало да излязат с единна, обща позиция. Съвсем логично е Москва да се опитва всячески да експлоатира възможните различния между членовете на ЕС. Но какъв ти Марио Драги, къде е Ковачевски?

Самият Марио Драги е изключително интересен политик, който само за половин година успя да преобърне представите на Европа за Италия. Вярно, господинът има огромен управленски опит, но прагматичните реформи, а не дебелата автобиография го превърнаха в “Супер Марио” за италианците. След особено тежкия сблъсък с коронавируса, италианците все още преживяват тежките пандемични месеци, но икономиката расте бързо и те са изпълнени с оптимизъм. Италия е изключително важна икономика и срещата с Марио Драги, ако имахме повече информация, да не говорим за медиен интерес, би трябвало да се анализира повече. Италия винаги е попадала в новините с огромен държавен дълг и болнав БВП, както и с шествието на различни популистки формации на политическия си терен. Нещо, което наподобява на България. Ако се вгледате в данните на Евростат за последните няколко месеца, ще забележите интересни неща. Разбира се, Италия е с втората по мощност промишлена база в Европа, веднага след Германия, ала това често се забравя. И ако в Италия, за разлика от България, има не една и две предпоставки за икономически ръст, то политическата криза бе пропила обществото. Марио Драги обаче, професор по икономика, вицепрезидент на международното подразделение на инвестиционната банка “Голдман Сакс”, шеф на Италианската централна банка, президент на Европейската централна банка, не само, че стабилиза икономиката, но и стабилизира политическия диалог между крайни популистки политически субекти. Субекти, които шестваха из страната, из медиите, по улиците, по тротоарите, по екраните, по радиата, буйстваха с тотално откачени политически послания, но 74-годишният политик някак успя да ги вкара в режим на умерено разбирателство и най-важното — държавническо сътрудничество.

Нещо, което засега не може да се случи в България.

Ето затова си струва да се говори в България. Как е постигнато всичко това.

А междувременно през декември миналата година изданието The Economist обяви Италия за страна на годината. Ей така, изведнъж, толкова разнопосочни по стил на поведение, възгледи и нагласи политици се обединиха в Италия и подкрепиха реформите. И Италия върви напред — точно затова си струва да се говори всеки ден и всяка минута в България. Но не, улисани в кризи, ние преследвахме къде точно, как точно и за колко време Кирил Петков ще се срещне с Димитър Ковачевски и какво ще произлезе от тази среща. Нищо, разбира се. Какво да произлезе точно? Цивилизован и конструктивен диалог е достатъчен, но цялото медийно и обществено нагнетяване по темата сякаш непрекъснато вади двете страни от пътя, по който са поели.

На няколко метра от стълбището със 138 стъпала, на улица Виторио Венето, е разположен монументалният хотел The Westin Excelsior, където се проведе дългочаканата среща. В следобедните часове на 23 май. Историята спря. Както се очакваше, Кирил Петков потвърди готовността и на двамата да не се поддават на провокации, да търсят конструктивен диалог. И не се ангажира за конкретни дати за каквото и да било. И историята пак продължи.

Денят завърши в двора на българското посолство в Рим, където извънредният и пълномощен посланик на България в Италия г-н Тодор Стоянов даде прием по случай 24 май. Слънцето вече започваше да се приготвя за заслужен залез по тези ширини, когато кортежът на министър-председателя Кирил Петков се запъти към летището, за да отпътува за България, а там — без да е изненада — вероятно очакваха други кризи и други грижи. Но, ако се вслушаме в думите на папата, “животът е пътешествие и когато спрем, нещата не се развиват добре.” И ние продължихме напред, по стълбите на самолета нагоре, за полет към София.

Когато кацнахме, вече беше започнал нов ден, 24 май. Споменът от Рим се поднови на сутринта — едно италианско еспресо, навън по улиците на София крачеха с български знаменца в ръка, а кризите отново ни подхванаха. И така. До следващата гонитба из римските улици.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts