27 години след създаването си Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) остава ключов стълб в българската здравна система. За това време тя преминава през реформи, кризи и сериозни изпитания, но продължава да изпълнява основната си функция – да гарантира достъп до медицинска помощ за милиони българи.
В новото издание на „Последвай здравето“ – съвместната рубрика на Дарик и НЗОК – темата е именно пътят на здравното осигуряване у нас: откъде тръгва системата, как се развива и какво реално дава на пациентите днес.
От началото до днес
НЗОК започва работа на 15 март 1999 година – ключов момент, който поставя основите на задължителното здравно осигуряване в България. С него се въвежда и фигурата на общопрактикуващия лекар – познатият на всички „личен лекар“.
Само година по-късно е подписан и първият Национален рамков договор (НРД) – основният механизъм, който урежда отношенията между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите.
„На 27 години НЗОК вече има опит. Минала е през кризи, реформи, дори пандемия. По-голяма е, защото работи за милиони здравноосигурени хора. По-умна е, защото се учи от практиката“, казва Александра Георгиева, директор на Пресцентъра на НЗОК.

От 50 аптеки до национална система
Развитието на системата се вижда ясно в мащаба ѝ. В началото с НЗОК работят около 50 аптеки, а лекарствата могат да се получават само в областта по местоживеене.
Днес ситуацията е коренно различна – медикаменти могат да се получават във всяка аптека в страната, а договорните партньори на Касата са над 2400. Подобна е и еволюцията при болничната помощ. Първите договори с лечебни заведения са подписани през 2001 година и обхващат ограничен брой дейности. В същия период започва разработването на клиничните пътеки – основен инструмент за финансиране на лечението.
Днес НЗОК работи с 381 лечебни заведения за болнична помощ и покрива стотици медицински дейности – 267 клинични пътеки, 48 амбулаторни и 7 клинични процедури.
Бюджетът – най-чувствителната тема
Още от самото начало бюджетът на НЗОК е сред най-обсъжданите теми. През 2000 година средствата за здравни услуги са малко над 257 милиона лева.

Днес сумите са многократно по-големи, но с тях растат и очакванията – както на пациентите, така и на системата.
„Това е най-важният бюджет, защото това са парите за здраве“, подчертава Георгиева.
Профилактика и дигитализация
През 2006 година се въвеждат задължителните профилактични прегледи – важна стъпка към по-ранна диагностика и превенция.
В последните години сериозна промяна носи и дигитализацията. Електронните системи на НЗОК стават по-бързи, по-прозрачни и по-достъпни за пациентите.
Гледайте видеото и бъдете защитени като пациенти
