Четири години след хитовия дебютен роман на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“, излиза вторият роман на писателя. „Аbsolvo te“ е заглавието на новата му книга, чиято основна тема е прошката и в която се преплитат две истории, свързани с Холокоста и арабо-израелския конфликт.
„Можем ли да простим непростимото?“, пита в романа си географът, писател и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Бърдаров. Редактор на книгата е писателят Христо Карастоянов.
Вчера стартира продажбата на „Аbsolvo te“ в сайта на издателството „Мусагена“, а от следващата седмица романът ще бъде в книжарниците, съобщи Георги Бърдаров, който гостува в предаването на Дарик „Реактивно“.
Всеки може да открие себе си в романа и да опрости греховете си
"Първо беше идеята, след това намерих заглавието „Аbsolvo te“ - всъщност това е реплика, която се е използвала в католическата църква по време на изповед и означава "Опрощавам ти греховете". Но за мен това е книгата, в която всеки може да се разпознае - защото всеки има нещо, което не може да прости на себе си и може би чрез прошката спрямо друг човек, изчиства самия себе си", каза писателят.
И призна за първи път, че вътрешният подтик да напише този роман е наличието на неща, които не може да прости на самия себе си. И оттам ги прехвърлих върху героите в търсене на опрощение, допълни Георги Бърдаров.
При разказвач и майстор на думите като Георги Бърдаров няма случайни неща – насрочил е условната премиера на книгата, условна заради коронавируса за 17 ноември. На тази дата един от героите му – украински евреин, влиза в Аушвиц.
"На 17 ноември 1994 година главният герой в романа влиза в Аушвиц, мина портала с надписаt „Arbeit macht frei“/бел.ред. "Трудът освобождава". На 17 ноември 2018 година самият аз бях в Аушвиц - това е един от дните, които няма да забравя никога в целия си живот", разказа Георги Бърдаров.
После писателят отива и до Йордания, за да направи още по-жив и плътен разказа в романа си.
И този роман рови в човешката душа в условията на конфликт и война
Втора негова книга рови в човешката душа в условията на конфликт, на война. Не е случайно за онези, които го познават тъкмо като специалист по етно-религиозни конфликти.
Цитирайки един от героите в романа си той напомни, че "злото е като диво куче, което стои във всеки един от нас".
Войната го отключва, пуска го на свобода, но като свърши войната прибираме кучето и подхващаме отново нормалния си живот, все едно нищо не се е случило. В тази книга едно от важните неща, които бяха важни за мен е, че жертвите стават палачи и след това отново жертви, обяснява още авторът.
По думите му това, което днес преживяваме с коронавируса прилича на войната, защото страхът лесно кара хората да се поддават на манипулации и отключва доста мрачни страни от човешкия характер. Но всичко това не е нещо ново за човечеството, напомня Георги Бърдаров.
Вирусът ни показва колко много имаме днес и какво можем да изгубим
"Започнахме да приемаме мирът като даденост, тъй като 70 години живеем в мир и не оценяваме какво означава той. Всъщност мирът е изключение, войната е даденост за съжаление и ние трябва всяка секунда да се борим за този мир и да благодарим, че го имаме", казва още той.
Според него тази пандемия ни кара да осъзнаем какво имаме и какво можем да изгубим. "Ние плюем глобализацията, плюем демокрацията, а когато те затворят осъзнаваш колко много имаш в съвременния свят", смята писателят.
За прошката и за това може ли да продължим без да си простим писателят казва, че най-трудно е да простиш на теб самия.
"Свикнали сме с това колко е хубаво да се прощава, колко християнски акт е това и колко на думи е готино това нещо, но исках да избягам от това клише - героите са принудени да дадат прошка, заради нещо, свързано с тях самите. Това за мен е по-важната сила, там е катарзисът", коментира още Георги Бърдаров.
"Седморката на Блейк" отключва писането, но 25 години по-късно пробива с разказ
А иначе победителят в телевизионното рeалити за писатели "Ръкописът" призна, че 25 години е писал, без да бъде публикуван и без нито един обратен отзив. Което е пример, че човек не трябва да се отказва, ако писането е вътрешна негова потребност.
"Започнах да пиша в седми клас и то по един смешен повод. Тогава даваха един фантастичен сериал "Седморката на Блейк". Малко преди ваканцията мина последния епизод, в който гръмна кораба на главните герои. Те загинаха, а тогава не знаехме, че може да има втори сезон. Никой не Беше чувал такова нещо. Помня, че ревах цяла нощ за това, че героите са си отишли - седнах и цяло лято писах продължение на "Седморката на Блейк". Десетина тетрадки малък формат", разказа Георги Бърдаров.
Бил е упорит, пращал текстове по конкурси, по издателства, по художествено-творчески прояви. "Никога никъде не ме отразиха дори с отрицателен отговор. Продължих да пиша, защото беше моя вътрешна потребност. Значи 25 години съм писал без един отзив, но когато публикувах разказа "За петата ракия или колко е хубав животът", който предизвика бум и оттам тръгнаха нещата", допълни писателят.
Вчера е стартирала онлайн продажбата на „Аbsolvo te“ в сайта на издателството и до първи декември всяка поръчана книга ще бъде с личен автограф от автора.
Чуйте и гледайте разговора с Георги Бърдаров в предаването на Дарик "Реактивно".