Във Франция не помнят такава интрига, достойна за най-затаяващите дъха политически трилъри, при номинацията на премиер. Но тя е отчетливо отражение на почти невъзможния пъзел, който трябваше да разреши Макрон, за да избегне всички червени линии, поставяни от партиите в  разпокъсания парламент.

Франсоа Байру е един от най-дългогодишните и опитни политици и се смята за фигурата, около която има най-голям консенсус. Той е верен съратник на Макрон, но е известен също като личност, която не се страхува да защитава демократичните принципи, дори това да му коства неприятности. Макар и да не храни никакви симпатии към крайната десница, той например се застъпи за правото на Марин льо Пен да участва в демократичната надпревара, по време на последните президентските избори, както в текущия процес срещу нея за злоупотреба с европейски средства.

От друга страна, републиканската десница трудно ще му прости призива, на президентските избори през 2012 , да се гласува за социалиста Франсоа Оланд вместо за кандидата на десницата Никола Саркози.

Сега, разбира се, най-важният въпрос е каква програма ще предложи новият премиер и дали ще успее да се задържи на поста по-дълго от Мишел Барние, за да осигури поне минимум политическа стабилност. Като се има предвид, че крайната левица веднага заяви нов вот на недоверие, и че няма гаранции, че крайната десница няма да последва, единственият шанс за успех на Байру е да разшири спектъра на политическите сили, които го подкрепят.

На практика това означава да разцепи Новият Народен Фронт, като получи поддръжката поне на част от социалистите и евентуално други не крайно леви сили в него. Идеята, която циркулира в публичното пространство, е политическите сили да се обвържат в нещо като пакт: да не подлагат правителството на вот на недоверие, ако то подлага реформите си на парламентарен вот, вместо да ги приема директно по силата на член 49.3 от Конституцията, както беше в случая с бюджета, представен от Барние.

Първата, и най-неотложна задача пред бъдещото правителство ще е да се изработи бюджета за следващата година. Както и предшественика си, Байру ще се озове между чука и наковалнята с необходимостта да овладее огромния бюджетен дефицит, но и да не се накърни покупателната способност на населението. Ябълката на раздора е пенсионната реформа. Противопоставят й се яростно и крайно левите, и крайно десните сили, но всички в центъра, начело с Макрон, я защитават с убеждението, че тя е абсолютно неизбежна от гледна точка на икономическата логика.

Не по-лесно ще е да се задоволят изискванията на десните сили за много по-решителни мерки спрямо имиграцията, без при това да се отблъсне левицата. 

“Задачата е трудна, но трябва да се намери път напред” бяха първите думи на Байру пред журналистите. И той припомни също, че на днешния ден е родена любимата му историческа личност, Анри IV, известен като “кралят на помирението”.

Автор: Бони Теофилова