Тримесечната Таябула е тиха и неподвижна. Майка му Нигар отдалечава кислородната тръба от носа му и поставя пръст под ноздрите му, за да провери дали усеща дишането му.
Тя започва да плаче, когато разбира, че синът ѝ угасва.
В тази болница в Афганистан няма нито един работещ апарат за изкуствено дишане. Екипът на Би Би Си може само да наблюдава трагедията, развиваща се пред очите им, и да опише ужасът, който се е превърнал в ежедневие.
От стюард на президенти и VIP персони до наркоман под моста: Историята на Мохамед Омар
Майките държат кислородни тръбички до носовете на бебетата си, защото няма маски, предназначени за малките им лица, и жените се опитват да заместят това, което трябва да направи обучен персонал или медицинско оборудване.
По данни на детския фонд на ООН Unicef всеки ден в Афганистан умират 167 деца от предотвратими болести - болести, които биха могли и би трябвало да се лекуват с подходящи лекарства.
Това е зашеметяващ брой. Но това е приблизителна оценка.
И когато влезете в педиатричното отделение на главната болница в западната провинция Гор, ще се запитате дали тази оценка не е твърде ниска.
Няколко стаи са пълни с болни деца, поне по две на всяко легло, а малките им телца са опустошени от пневмония. Само две медицински сестри се грижат за 60 деца.
В една от стаите видяхме поне две дузини бебета, които изглеждаха в тежко състояние. Децата трябваше да бъдат под непрекъснато наблюдение в критично отделение - това е невъзможно в тази болница.
И все пак за милионите хора, които живеят в Гор, това основно заведение все още е най-добре оборудваната държавна болница, до която имат достъп.
Общественото здравеопазване в Афганистан никога не е било адекватно, а чуждестранните средства, които почти изцяло го финансираха, бяха замразени през август 2021 г., когато талибаните завзеха властта. През последните 20 месеца посетихме болници и клиники в цялата страна и станахме свидетели на тяхното сриване.
Сега неотдавнашната забрана на талибаните жените да работят за неправителствени организации означава, че работата на хуманитарните агенции става все по-трудна, което излага на риск още повече деца и бебета.
Лекарите в болницата в Гор използват малкото, с което разполагат, за да се опитат да съживят Таябула.
Д-р Ахмад Самади е повикан, за да провери състоянието му, по лицето му се виждат умора и стрес. Той поставя стетоскоп на гърдите на Таябула - сърцето му бие слабо.
„Братчето ти няма да се върне, мамо“: Деца са разстрелвани в Йемен, докато играят навън
Медицинската сестра Едима Султани се втурва с кислородна помпа. Тя я поставя над устата на Тайабула и вкарва въздух в нея. След това д-р Самади започнал да прави компресии на малкия гръден кош на момчето с палците си.
Дядото на Таябула Гавсаддин гледаше поразен. Той ни каза, че внукът му страда от пневмония и недохранване.
"Отне ни осем часа по разбитите пътища, за да го докараме тук от нашия район Чарсада", каза Гавсаддин. Семейството, което може да си позволи да яде само сух хляб за храна, събрало пари, за да плати пътуването.
В продължение на половин час продължават усилията за съживяване на внука. След това медицинската сестра Султани се обърнала към Нигяр и ѝ казала, че Таябула е починал.
Внезапната тишина, обхванала стаята, бе нарушена от риданията на Нигар. Момченцето ѝ било увито в одеяло и предадено на Гавсаддин. Семейството го отнесе вкъщи.
Таябула би трябвало да е жив - всяка негова болест беше лечима.
"Аз също съм майка и когато видях, че бебето умира, се почувствах така, сякаш съм загубила собственото си дете. Когато видях майка му да плаче, това разби сърцето ми. Болеше ме съвестта", казва медицинската сестра Султани, която често прави 24-часови смени.
Талибаните закриват салоните за красота в Афганистан
"Не разполагаме с оборудване и липсва обучен персонал, особено женски персонал. Когато се грижим за толкова много хора в тежко състояние, кое дете трябва да проверим първо? Не можем да направим нищо друго, освен да гледаме как бебетата умират."
Минути по-късно в съседната стая видяхме друго дете в тежко състояние, с кислородна маска на лицето, което се опитваше да диша.
Двегодишната Гюлбадан е родена със сърдечен дефект, наречен патентен дуктус артериозус. То е диагностицирано преди шест месеца в тази болница.
Лекарите ни казаха, че състоянието не е необичайно или трудно за лечение. Но основната болница в Гор не е оборудвана за извършване на рутинна операция, която би могла да го отстрани. Освен това в нея няма необходимите лекарства.
Бабата на Гюлбадан - Афва Гюл - държи малките ѝ ръце, за да се опита да попречи на момиченцето да свали маската си.
"Взехме пари назаем, за да я заведем в Кабул, но не можехме да си позволим операция, затова трябваше да я върнем обратно", казва тя. Обърнали се към една неправителствена организация, за да получат финансова помощ. Данните им били регистрирани, но оттогава нямало отговор.
„Те унищожиха бъдещето ми“: Талибаните забраниха на жените да посещават университети
Бащата на Гюлбадан - Наврозе, я погали по челото, опитвайки се да успокои дъщеря си, която се гърчеше при всяко поемане на въздух. Стресът се изписва на лицето му, той стиска устни и изпуска въздишка на примирение. Той ни разказа, че Гюлбадан наскоро е започнала да говори, като е произнесла първите си думи, викайки него и другите членове на семейството им.
"Аз съм работник. Нямам стабилни доходи. Ако имах пари, тя никога нямаше да страда по този начин. В момента не мога да си позволя да купя дори една чаша чай", казва той.
Попитах д-р Самади от колко кислород се нуждае Гюлбадан.
"Два литра всяка минута", каза той. "Когато тази бутилка се изпразни, ако не намерим друга, тя ще умре".
Когато по-късно се върнахме, за да проверим състоянието на Гулбадан, ни казаха, че точно това се е случило. Кислородната бутилка се е изчерпала и тя е починала.
Апаратът за производство на кислород в болницата не е в състояние да произвежда достатъчно кислород, защото има ток само през нощта, а и няма постоянни доставки на суровина.
В рамките на няколко часа две деца умират от болести, които е можело да бъдат предотвратени или излекувани. Това е съкрушителен, но твърде познат удар за д-р Самади и неговите колеги.
"Чувствам изтощение и агония. Всеки ден губим по едно или две любими деца от Гор. Вече почти свикнахме с това", казва той.
Разхождайки се из стаите, видяхме огромен брой бедстващи деца. Дишането на едногодишния Саджад беше учестено. Той страда от пневмония и менингит.
Афганистан: Талибаните са призовани да спрат публичните бичувания и екзекуциите
В друго легло е Ирфан. Когато дишането му стана по-учестено, на майка му Зия-рах дадоха още една кислородна тръба, която да държи близо до носа му.
Изтривайки с горната част на ръката си сълзите, които се търкаляха по бузите ѝ, тя внимателно държеше двете тръби възможно най-стабилно. Тя ни каза, че е щяла да заведе Ирфан в болницата поне четири или пет дни по-рано, ако пътищата не са били блокирани от снега.
Толкова много хора просто не могат да стигнат до болницата, а други избират да не останат, след като стигнат там.
"Преди десет дни тук докараха дете в много критично състояние", казва сестра Султани. "Направихме му инжекция, но нямахме лекарства, които да го излекуват.
"Затова баща му реши да го вземе у дома. "Ако трябва да умре, нека умре у дома", каза ми той.
Това, което видяхме в Гор, повдига сериозни въпроси защо общественото здравеопазване в Афганистан се руши толкова бързо, след като международната общност е наляла в него милиарди долари в продължение на 20 години до 2021 г.
Къде са похарчени тези пари, ако една провинциална болница не разполага с нито един апарат за изкуствено дишане за своите пациенти?
Талибаните забраниха на жените да влизат в парковете на Кабул
Понастоящем съществува временно споразумение. Тъй като парите не могат да бъдат дадени директно на непризнатото от международната общност правителство на талибаните, хуманитарни агенции се намесиха, за да финансират заплатите на медицинския персонал и разходите за лекарства и храна, които просто поддържат работата на болници като тази в Гор.
Сега това финансиране, което и без това е крайно неефективно, също може да бъде изложено на риск. Агенциите за помощ предупреждават, че техните донори могат да намалят средствата, тъй като ограниченията на талибаните по отношение на жените, включително забраната афганистански жени да работят за ООН и НПО, нарушават международните закони.
Досега са финансирани само 5 % от апела на ООН за Афганистан.
Изкачихме се по един от хълмовете близо до болницата в Гор до гробище. Тук няма никакви документи или регистри, дори няма пазач. Така че не е възможно да се разбере на кого принадлежат гробовете, но е лесно да се различат големите от малките гробове.
Игрите на глада: Афганистанци продават дъщерите и органите си за парче хляб (снимки)
От това, което видяхме, непропорционално голям брой - поне половината - от новите гробове принадлежат на деца. Един мъж, който живее в къща наблизо, също ни каза, че повечето от тези, които погребват тези дни, са деца.
Може би няма как да се пресметне колко деца умират, но навсякъде има доказателства за мащаба на кризата.
Фотографиите са направени в болница в Кабул. Източник: gettyimages
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
