Имаме нужда от революция в педагогиката у нас, образователната ни система е подходяща за 19 век. Тя не отчита индивидуалните различия между децата и не възпитава социални умения. Това каза доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН в предаването „Реактивно“ на Дарик радио.

По думите му 200 - 250 хиляди деца живеят в крайна бедност, 40% от хората в ромските махали стават все по-бедни, а същински интеграционни мерки липсват. Според него новата власт се сблъсква с пасивност на администрацията, което бави промяната.

За Исус от Айтос и бедността в ромските квартали

"Много хора не си дават сметка какво значи крайна бедност, а в нея живеят около 200 - 250 хиляди деца като Исус Христов от Айтос, който намери и върна портмоне с пари", каза доц. Алексей Пампоров. Според него често липсват същински интеграционни мерки или те се разписват на килограм.

Той описа картината в кварталите с най-дълбока бедност - голи дечица, които износват дрехи и обувки на предходните поколения, или са изобщо без дрехи.

По думите на доц. Пампоров има много "Исусовци" в България, но няма задълбочена официална статистика за детската бедност и според него това е огромен проблем.

"Жителите на тези квартали са 600-700 хиляди и обикновено 1/3 от тези жители са деца, съответно имаме около 200-250 хиляди деца в кварталите с концентрация на бедност", обясни социологът.

За пример: Исус от Айтос върна изгубен портфейл

"Ромската декада беше много важно нещо, просто имахме много големи очаквания към нея. Защо се провали стратегията – поради предразсъдъци", каза още доц. Пампоров.

Според него политиците си дават сметка каква е ситуацията, но по грозен начин.

"Те казват "ужас, след 20 години идват едни 20%, които са бедни и неграмотни", вместо да кажат "ей, дайте да седнем и да видим колко трябва да инвестираме в ромската интеграция". Ние не си даваме сметка колко много бъркаме", категоричен е доц. Пампоров.

„Бяхме свидетели 10 години на нецелево усвояване на средства, но за това не са виновни ромите. Политиците казват ние толкова пари наляхме, а те потънаха. Но те не потъват в ромите, а в консултанти, строителни фирми, посредници и т.н.“, коментира той по повод свършеното по ромската декада.

По думите му необходима е точна план-сметка, за да е ясно колко пари ще са необходими и за какво точно ще бъдат изхарчени.

Образованието ни е още в 19-ти век

„Онзи ден слушах един политик, който казва как ще преодолеем детската бедност с дигиталицазия в образованието. Глупости! Тези деца нямат стаи, нямат учебници, дрехи, ток, интернет – вие ще ги дигитализирате. Няма да стане. Имаме нужда от целенасочени социални политики и менторство, а не да ги изключваме от училище. Щом отпадат, значи нещо не е наред“, каза още Алексей Пампоров.

Децата от малцинствата не са билингви, те говорят само майчиния си език и се нуждаят от адекватна допълнителна подкрепа. Трябва да се промени моделът на оценяване, като се отчита индивидуалния напредък на всяко дете, каза още той.

Над 200 хиляди деца живеят в крайна бедност като Исус от Айтос

Новата власт се сблъсква с пасивност на администрацията

По отношение на първите два месеца на новата власт той смята, че хората са нетърпеливи. Те очакват бързи промени, но не си дават сметка за какво става дума.

„Имаме едни 10 години на летаргия, години на еднолично почти управление, при което всички чиновници по веригата са свикнали да кажат, че нямат правомощия, това не е в прерогативите ми. И да чакат да им се спусне нещо отгоре, за да не би случайно някой да ги уволни или накаже“, обясни още доц. Пампоров.

По думите му все още българите са толерантни към действията на новите управляващи, защото не са обиграни и нямат опит, но смята, че президентът е прав – часовникът цъка и търпението започва да намалява.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук