Криптобанката Nexo предприема решителни стъпки в своя иск срещу България, настоявайки за рекордна компенсация в размер на над 3 млрд. долара, обявиха от компанията в сряда. Това е най-големият подобен иск срещу страната на база на публично известната информация за арбитражните дела.
"Размерът на арбитражния иск се определя от значителните материални и репутационни щети, резултат от действията на държавните органи по време на вече прекратеното, репресивно разследване срещу компанията, нейните служители и ръководители. Очаквано, обвиненията се доказаха като несъстоятелни, а досъдебното производство намери своя логичен край поради липса на престъпления", твърдят от компанията.
Искът, подаден от Nexo AG - швейцарско подразделение на Nexo Capital, базирана на Каймановите острови, вече е внесен в секретариата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон, съгласно международните спогодби за защита на инвестициите. Престижната американска кантора Pillsbury Winthrop Shaw Pittman LLP ще представлява интересите на Nexo пред трибунала.
В края на миналата година Софийска градска прокуратура (СГП) приключи наказателното производство, свързано с делото на Nexo. Наблюдаващите прокурори заключиха, че няма доказателства за извършено престъпление.
Акцията срещу криптобанката започна в началото на 2023 г. Обвиняеми бяха четирима души - Антони Тренчев, Коста Кънчев, Траян Николов и Калин Методиев. Според тогавашното мнение на прокуратурата, те са били част от престъпна група, обвиняема в пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз.
Бившият главен прокурор Иван Гешев предполагаше, че собствениците на Nexo са участвали в "оперативки" на други обвиняеми в сръбската столица Белград, заедно със собственика на фалиралата КРБ Цветан Василев. Надеждите за разрешаване на този контрапресен иск сега са насочени към международния арбитраж, като Nexo настоява за компенсация за предполагаемите загуби и увреждания, причинени от преследването в България.
През септември Софийският градски съд (СГС) отмени заповедите за арест на собствениците на Nexo - Антони Тренчев и Коста Кънчев. Съдът аргументира, че преди издаването на заповедите не са предприети опити да бъдат призовани, въпреки известните им адреси в Обединените арабски емирства.
След този обрат, втори сюжет разкрива политически интриги около Nexo. "Да, България" получава близо 400 000 лв. дарения от 15 служители на Nexo през 2021 и 2022 г. ГЕРБ, ДПС и ИТН реагират, създавайки временна анкетна комисия. Възникват спекулации за финансирането на "Продължаваме промяната", което предизвиква правни действия от страна на депутат Настимир Ананиев.
Прокуратурната акция в България през миналата година съвпада с глоби от 45 млн. долара за Nexo Capital Inc. от американската Комисия по ценните книжа и борсите за предлагане на нерегистриран продукт за криптозаеми. Криптокредиторите, като банки за криптосвета, предлагат лихва върху депозирани криптовалути.
Ройтерс коментира, че Nexo е необичайен случай, където криптофирма съди държава за обезщетение за разследване. Казусът подчертава тежък конфликт около начина, по който държавата се защитава по международни дела. Лобистка борба се развива за определяне на адвокатски кантори за държавната защита, като финансовият министър Асен Василев е критикуван за лобистки интереси.
Спорът с Nexo не само разкрива сложната реалност на криптосвета, но и поражда сериозни въпроси за правовата защита на криптофирми в международен контекст.
"След като проучихме случая в дълбочина, вярваме в силата и бъдещия успех на иска на Nexo", споделя Матю Оресман, управляващ съдружник на лондонския офис на Pillsbury LLP. Дебора Ръф, ръководител на арбитражния отдел в международната кaнтора, допълва: "Очакваме с нетърпение да представляваме нашите клиенти в следващата фаза на тази битка за справедливост", гласи прессъобщението на Nexo.
Според представител на Nexo, "атаката" на българските органи е съпътствана от "сериозна медийна кампания" и "масово тиражиране на неверни твърдения", които са причинили големи щети върху международната репутация на компанията. Инвестициите на Nexo в България са претърпели колосални загуби, а ключови бизнес възможности са пропаднали.
Nexo обявява, че спряната съвместна работа с три големи американски инвестиционни банки за публичното предлагане на акциите на компанията е предизвикала оценка в размер между 8 и 12 милиарда долара. Дейността на Nexo е навредена, а дългосрочното сътрудничество с популярен европейски футболен клуб с над 330 милиона привърженици е осуетено.
След освобождаването на Nexo от българската прокуратура, компанията насочва вниманието си към търсенето на обезщетение за нанесените репутационни и финансови щети. Планира се даряване на до 20% от обезщетението за подкрепа на детското здравеопазване и образование в България.
Nexo изразява убеждението си, че този правен ход ще допринесе за по-прозрачна и отговорна среда за развитие на страната, като подчертава необходимостта от реабилитация и защита на бизнеса в България.
"Сега, след като самата българска прокуратура оневини Nexo, дойде време да поискаме справедливост и обезщетение за нанесените огромни репутационни и финансови щети. Вярваме, че с нашите действия ще покажем на властимащите, че властта и отговорността са неделими и подобен произвол не може да остане без последствия. Това ще бъде както изстрадана и справедлива реабилитация за Nexo и служителите ѝ, така и ключова стъпка към една по-прозрачна и добра среда за развитие на държавата, която ще бъде в полза както на българския бизнес, така и на цялото общество", коментираха още от компанията.
МФ е уведомено за иска на Nexo
Министерството на финансите беше уведомено за арбитражното дело, внесено от Нексо А.Г., "Ен Ди Ес" ЕООД и "Мирастар" ЕООД пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка, съобщи ведомството.
Спорът ще бъде разгледан от Консултативния съвет, подпомагащ Министерския съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава в международни арбитражни дела. Очакват се съответни действия за защита на интересите на България.
"Настоящото или друго изявление от страна на Република България по никакъв начин не следва да се счита за признаване на исковете по съществото на спора или за приемане на компетентността на арбитражен трибунал или друг орган", уточниха от МФ.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts