Олимпийските игри в Париж донесоха зашеметяващ летен успех, който очарова света и затвърди френската национална гордост. Отрезвяването ще бъде тежко. След като церемонията по закриването на Олимпиадата в неделя сложи точка на спортния спектакъл, президентът Еманюел Макрон сега трябва да се справи със създадена от самия него политическа криза, която той замете под килима до края на Игрите.
Очертават се разговори за работата на правителството и предвидените бюджетни съкращения, които със сигурност ще бъдат последвани от гнева на избирателите.
“Сега трябва да се събудим от този красив сън”, каза 64-годишната Кристин Франт във фен зоната на Club France миналия уикенд. “Толкова е жалко, че ще се върнем към ежедневието си, без правителство, с кавги в парламента, докато тук всичко беше свързано с радост, споделяне.”
Макрон сякаш постави под съмнение цялата съдба на Олимпиадата, когато свика извънредни парламентарни избори само няколко седмици преди началото на Игрите. Гласоподавателите излъчиха висящ парламент.
Изборът на министър-председател, който да успокои центристкия лагер на Макрон, левия алианс и крайнодясното Национален сбор, се оказа труден.
След дни на политически преговори, които не доведоха до нищо след вота на 7 юли, Макрон обяви политическо “примирие” за времето на Игрите, като си даде срок до средата на август да посочи министър-председател и да остави политическите партии да преговарят.
Мистериозният саботаж на железопътни и телекомуникационни обекти в началото на Олимпиадата изглеждаше като зловещо предзнаменование, но след това Игрите продължиха, без други предизвикателства пред сигурността.
снимка: Getty images
Макрон се уедини в резиденцията си на Френската ривиера, като на няколко пъти се отби в Париж, включително за дълга прегръдка с френския джудист Теди Ринер, след като той спечели четвъртото си злато в кариерата.
Докато мнозина във Франция следяха премеждията на братята Лебрун (състезатели по тенис на маса) или се радваха на плувната звезда Леон Маршан, френските политици крояха планове за излизане от кризата, пише в анализа си Ройтерс и посочва, че вече е време Макрон да вземе решение.
Време за решение
Френският президент пренебрегва кандидата, старателно договорен от левия алианс “Нов народен фронт” (бел.ред. - партията, която зае първо място на изборите, следвана от центристите на президента Макрон) но досега не е направил никакви увертюри към други партии, за да събере мнозинство.
Въпреки усилията да засили авторитета си с интервюта в медиите, кандидатка за министър-председател Люси Касте засега остава политически неизвестна.
“Коя е тя?”, казва 40-годишната Захера Дакар, след като гледа финала по волейбол в клуб “Франция”. “От две седмици не следя политиката. Игрите бяха бягство от всичко това.”
Надеждите на Касте левицата да превземе Матиньон, официалната резиденция на министър-председателя, изглеждат малки. Макрон смята, че вотът е донесъл “Национален сбор”, чийто “център на тежестта е в центъра или в център-дясно”, заяви близък източник до президента.
“Нуждаем се от личност, способна да разговаря с центъра, десницата и левицата. От социално ориентираната десница до левицата, която се грижи за реда и законността”, казва още източникът на Ройтерс от президентството.
Ксавие Бертран, бивш консервативен министър по времето на президента Жак Ширак, който е отправял критики срещу Макрон, но си е сътрудничил конструктивно с неговото правителство в северния си регион, може да бъде потенциален избор, твърди информацията “отвътре”.
Бернар Казньов, бивш министър-председател при президента Франсоа Оланд, който беше на поста по време на ислямистките атаки в Париж през 2015 г., също би могъл да е претендент, посочва Ройтерс. От агенцията са се свързали с офисите на двамата политици, но засега оттам отказват коментар по темата.
Бюджетно предизвикателство
Който и да избере Макрон, той ще бъде изправен пред трудна задача, тъй като одобрението на бюджета за 2025 г. от парламента е на първо място в момента, в който Франция е подложена на натиск от Европейската комисия и облигационните пазари да намали дефицита си.
“Ако Макрон се опита да назначи дясно правителство, той няма да получи никакъв бюджет”, каза Ерик Кокерел, левият ръководител на финансовата комисия в парламента.
Обкръжението на Макрон се стреми да използва Игрите, организирани от президент-центрист, кмет-социалист и консервативен регионален лидер, като пример за това какво може да направи Франция, когато различните страни се обединят.
От друга страна неговите съперници искат да се уверят, че президентът няма да получи никаква политически дивиденти след успешното протичане на Олимпиадата, заяви сенаторът Лоре Даркос пред Ройтерс.
Дори и вътрешнополитическата криза за Макрон да остава сложна, Игрите несъмнено укрепиха международния му авторитет.
снимка: Getty images
Майкъл Пейн, бивш шеф на маркетинга на Международния олимпийски комитет (МОК), заяви, че президентът е възприеман в чужбина като “лидер, който е постигнал резултати”, но според него Макрон е направил голяма стратегическа грешка, като е свикал предсрочните избори преди Олимпийските игри, а не след тях.
В клуб “Франция”, където семейства се редяха на опашка, за да си направят селфи с олимпийския огън или да си купят талисмани от Игрите, трудно се намери някой, който да иска да говори за политика, пишат още в анализа си от Ройтерс.
*Текстът е в превод от анализ на информационна агенция Ройтерс.
