Проблемът не е в боята. Да залееш с боя е легитимна форма на протест, която се практикува в целия свят. Е, поне в тази част на света, в която имаш право на протест и няма да бъдеш изпратен в превъзпитателен лагер, ако си позволиш да си несъгласен с централната държавна политика. Проблемът е друг и той се корени в обосновката, а не в следите, които протестът оставя.
„Поход за мир“ беше проведен днес в София (снимки)
Физическите следи на протеста се заличават и изтриват, но браздите, които се дълбаят в българското общество, геополитическия имидж на страната и бъдещето ни остават. Проблемът не е в боята, а в посланието, неговите носители и в каква посока искате те да ни заведат.
Снимка: Антони Герасимов, darik.bg
През последните години “Възраждане” се превърна в притегателен център за професионално недоволните граждани, чието недоволство сякаш се е превърнало в хоби. Умелият подход на партията да яхва всяка форма на отрицание, резултира в походи за мир, на които се веят знамената на агресори, ваксинирани борци срещу ваксините, защитници на лева със спестявания в евро, работещи в Европа евроскептици и употребяващи всички удобства на свободния свят привърженици на режима в Русия.
ЕК осъжда вандалската проява срещу сградата на нейното представителство в София
Събитията от вчера са поредното доказателство за концентрацията на професионално недоволни, чийто източник на несгодите в битието се таи вечно някъде на Запад. Често на организираните протести от партията виждаме смесица от конспиративни теории, параноидни разстройства, кръчмарски патриотизъм, носталгия към социализма и псевдо консерватизъм. Самата комбинация от действия са доказателство за това - на "Поход за мир", изискващ неутралитет, се развява знамето на агресора, който твърди, че НАТО са виновни за конфликта и затова заливат с боя сграда на европейска институция.
Важният въпрос не е дали са изцапали сградата на Дома на Европа и как са реагирали органите на реда. Не. Въпросът е какво искат тези хора, маскирайки поведението си зад легитимното право на протест. Никой не отрича правото им да хвърлят боя. По-важно е къде следва да ни заведе този техен акт на несъгласие и как те искат да променят системата. Удобно, почти моментално, започна да се налага наративът, че другият лагер бил боядисвал паметници и следователно това било право на ответната страна да реагира по същия начин. Удобно е защото така се изважда дебатът от полето на идеите и се пренася на терена на акта на тяхното преследване, а това са две съвсем различни неща.
Председателката на ЕП осъди вандалската проява срещу Дома на Европа в София
При все по-ясно изразена поляризация в свят, вървящ към модела на Студената война, подтекстът на вчерашния “Поход за мир” беше неутралитет. Неутралитетът обаче вече отдавна не е опция, а цивилизационният път, който ние като държава сме избрали, отдавна е утвърден и ратифициран с конституционни мнозинства в далеч по-легитимни Народни събрания от днешното. И ако някой твърди, че в настоящият исторически контекст има среден път, то той или не разбира как функционира света, или целенасочено ни лъже, за да ни отведе в другия лагер. А там, в другия лагер, право да мятат боя имат само тези, които я мятат в “правилната посока”.
Снимка: Антони Герасимов, darik.bg
Боята не е проблем. Проблем е пътечката, която искат да боядисат с нея и посоката, в която желаят да ни заведат тези, които умело се възползват от правото и толерантостта на системата. Дебатът не е за правото да протестираме, мятайки боя, той е за цивилизационният избор и това в какъв свят искаме да живеем.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
