Само две седмици след като медията прекрати сътрудничеството си с продуцента Георги Тошев и неговия екип, телевизията обяви официално, че и Райкова вече няма да бъде част от формата. Така, след месеци на напрежение, взаимни обвинения и разделения, зрителите станаха свидетели на едно от най-шумните напускания в ефира на bTV от години насам.

Честно казано, случващото се около Венета Райкова и bTV е показателно за това докъде сме стигнали като публика и медийна среда. Вместо да говорим за качествено съдържание, за журналистика с лице и позиция, ние отново обсъждаме поредния скандал - кой кого е обидил, кой напуска, кой остава.

Райкова е безспорно разпознаваема фигура – умее да провокира, има публика, която я следва, и присъствие, което не може да се игнорира. Но в случая с „Преди обед“ беше ясно още от началото, че нейната енергия и стил не пасват на формата. Това предаване винаги е било по-меко, човешко, с фокус върху личните истории и позитивните послания. Венета обаче носи различна телевизионна енергия - по-рязка, по-конфликтна, дори и по-скандална. Вместо да се получи нов ексклузивен продукт, се стигна до сблъсък на характери и ценности.

BTV също не излизат без вина. Решението да се разделят с Георги Тошев ,журналист с безспорен професионален авторитет ,изглеждаше като компромис с принципите заради името на Райкова. Сега, само две седмици по-късно, медията сама се връща към изходната позиция. Това не говори за последователност, а за паника и липса на ясно виждане какво иска да бъде „Преди обед“.

Позицията на телевизията да се раздели и с Венета Райкова изглежда като опит за рестарт – за връщане към по-балансиран, позитивен и професионален облик на предаването. Самата журналистка остава знакова фигура в медийния пейзаж – със своята дългогодишна кариера в „Горещо“, „Папараци“ и други формати, но очевидно, този път телевизионният експеримент не сработи.

За мен този случай не е просто личен конфликт. Той е симптом на по-дълбок проблем – че в българските телевизии често се търси сензацията, а не съдържанието; конфликтът, а не смисълът. Докато медиите продължават да сменят лица, без да променят философията си, зрителите ще продължават да губят доверие.

Случаят поставя и по-широк въпрос: ,,Накъде върви българската телевизия?”– към сензация и лични драми или към професионализма и етичните стандарти? В битката за рейтинг често губещ се окозва зрителят.

В крайна сметка, тази история не е просто за една водеща и една телевизия, тя е огледало на времето ни. На медиите, които търсят шум, вместо стойност. На обществото, което се храни с конфликти, вместо с идеи и може би най-големият скандал не е между Венета Райкова и Георги Тошев, а между истинската журналистика и нейната сянка, докато камерите снимат драми, зрителите изгасят телевизора и не докосват дистанционното ,,преди обед”.