Първо честит празник. Дано да сте добре, умовете да умуват свободно и щастието от това да не го потулвате за сметка на грижи от пренебрежими вселенски мащаби. Свободата и човешката фантазия са двете най-скъпи работи, които човек може да притежава, но тежко на онези, които нямат дори едното.
Пиша този текст по повод Деня на народните будители и наблюдението ми как през последните десетина години се наложи фалшив избор между него и онзи, вносният меркантилен празник. Хелоуин.
Нормализира се това. Да те питат: “Ще се маскираш ли за Хелоуин?” И да се сепнеш, все едно са те обвинили за кражбата на КТБ и да кажеш: “Не, ние вкъщи празнуваме народните будители!”
Сякаш не може снощи да си се напил като батман, а днес да пиеш кафе, четейки фейлетон на Ботев. Невалидна дихотомия, която упорито си самонатрапихме през годините. Както Михал би казал — “гладички мозъци”. Михал е Ботев. Както Батман е Брус Уейн.
Всевъзможни разделения
На 14 февруари разделението, сещате се, е същото. Но това противопоставяне и всяване на задължителен избор между едното и другото вече е вложено в съзнанията ни. То не е за такива що-годе безобидни работи, а го внасяме волно или не по всички плоскости на личностните и обществените си отношения.
И това води до всевъзможни разделения.
И не, не говоря за безобидни работи от рода на “а пък у нас баницата с късмети е на Коледа, а не на Нова година” и “е на Коледа е само питка с паричка, а баницата е за Нова година”. И се разприятеляваме във Facebook, защото не можем да понесем, че другият не празнува правилно.
В неделя на изборите най-подкрепяната партия, при това с огромна разлика, получи 642 973 гласа. По-малко от 10% от населението на страната. Вярно, децата не могат да гласуват, но колко от тях са гербаджийчета? Те щяха да гласуват за Киро Брейка, защото го гледат в Tik-tok и „Величие“ да влезе.
Най-харесваното нещо има-няма подкрепата на една десета от населението. И, убеден съм, другите не просто харесват други партии, а доста активно не харесват най-харесваната. И останалите, освен 1-2, ако са от гласуващите. Ако не са гласували, вероятно мразят всички.
Будителите
Да се върнем на днешния празник. Будителите. Онези, които с творчество, дела, смелост и сериозен риск за физическото си добруване, се бориха да се формира национално самосъзнание. Да вдъхновят останалите да освободят родината си, но и да я превърнат в място, където всеки да е свободен.
Нещо интересно: Будителите не акцентират в думите си толкова за природата на поробителя. Не влагат концентрацията и енергията си да го громят, не го изпепеляват с омразата и презрението си. Защото знаят, че омразата може да разруши оковите, но сетне няма да изгради.
Ние днес празнуваме хора, които не са ни учили да мразим, това чувство вероятно си го е имало от естествения порив на човешката душа да презира всеки, който я ограничава.
Днес празнуваме живота и постиженията на онези, които ни напомниха, показаха и учиха да бъдем българи. Да имаме своя държава и да продължим своята история. И да, в нашата история и културата ни винаги е имало различни влияния.
Все пак на нашата територия все е било империя. Римска. Византийска. Българска. Османска. Хибридна съветска. Взаимодействието ни на културно и икономическо ниво е неизбежно и това е част от умението на българите да се развиват, да устояват на кризите, да оцеляват и да стигат до силни периоди.
Следващият силен период на България
Последният ни силен период е отпреди повече от век. След петвековно затишие. Дано следващият силен такъв да дойде по-скоро, но той няма да дойде с дребнаво разделение и губене на време и енергия в глупости. Ще дойде, когато отново намерим националната си идея и тя е такава, че да преглътнем останалите си глупави различия.
И когато едни деца искат да се маскират като любимите си герои, а възрастните си измислят тържество с маски, за да избягат малко от тази реалност, те вероятно не го правят, защото мразят деня на будителите. А защото са намерили нещо, което не ги кара да мразят. А да се радват.
Насъскването. Нахъсването. Агитката
Но с това мислене, според което или едното, или другото, започва голямата тъпота. Задължението да отречеш едното, да го дамгосаш и да заклеймиш онези, които го харесват. Насъскването. Нахъсването. Агитката, която вече няма читав футбол за гледане и пренася енергията си на терена на живота.
И това превръща днешния ден не в национален празник, а го принизява до Контра-Хелоуин. Само защото другият празник се е случил да е времево толкова близо и натрапчивите търговски практики и забавната му форма бързо го популяризираха.
Да, тъжно е, че един месец имаме тикви навсякъде, намаления и промоции във всеки магазин, рекламното облъчване превърна Хелоуин в много бързо възприет сред мнозина за празник.
Но тези, които апелират децата да се обличат като будители, преди 10-ина години щяха да кажат, че това е поругаване на светини и как може дете да се прави на национален герой.
Затова трябва да празнуваме днешния ден с енергичната си фантазия и да дадем своите пет стотинки за онова да бъдем пак народ. Онзи, който възкръсна от пепелта на игото и създаде силна България, която устоя на множество тежки войни и бе заобиколена изключително от неприятели.
Днес живеем в други времена. И не сме заобиколени от неприятели. Просто нямаме нужда да се считаме помежду си за неприятели. И пишейки този текст, аз празнувам днешния ден. И се надявам онзи, който стигне до тук, да се почувства празнувал и той. И да е по-българин отпреди малко, когато започна да го чете.
