Иглика Трифонова: Ще има трибунал и за престъпленията в Буча

Трибунал ще има и за Буча – макар, че за войната трябва да се говори преди войната. Това каза в ефира на Дарик режисьорът Иглика Трифонова.

Нейният филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ разказа преди няколко години за процес в Международния трибунал в Хага за военнопрестъпленията по време на войната в бивша Югославия – след клането в Сребреница и обсадата на Сараево.

Темите за престъплението и наказанието бележат голяма част от филмите на Иглика Трифонова. В предаването „Реактивно“ тя призна, че от сблъсъка си с историята за клането в Сребърница е предчувствала дни по-рано това, което светът видя в Буча. „Знаех, че ако тази война продължи и мине месец, ще видим подобни ужаси в Украйна. Защото това е психологията на войната“, призна режисьорът.

Премиерата на филма на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ беше преди 6 години, точно в деня, в който международният трибунал в Хага осъди лидера на босненските сърби Радован Караджич за клането в Сребреница.

Бърках в чужди рани, а това винаги е много рисково

„През заниманието с чуждите престъпления научаваш страшно много неща за себе си и за света. Това е нелеко занимание. Струваше ми се, че е важно и затова посветих толкова години от живота си на подготовката по този филм. Защото бърках в чужди рани, а това винаги е много рисково“, разказа тя.

„Тогава си мислех, че това може да се повтори на Балканите по матрицата, по която се е случило в Босна. Това врагуване между християни и мюсюлмани е кодирано в историята ни, в манталитета ни и много ми се искаше да разсъждаваме върху това“, каза Иглика Трифонова. Като призна, че към филма й е имало най-малък интерес точно в България. И сега намира част от отговорите на въпроса защо.

Палачите не виждат човека в жертвата, за тях той е враг

Войната има много измерения и тепърва ще се сблъскваме с тях. За тези, които я водят в името на политиката на държавата си е също толкова страшно и отчайващо, каза още тя.

„В разказите обвинените казваха: не можех да видя човек, защото имах чувството, че той е враг. Чувството ми за вина преминаваше в ужас и аз стрелях, казваше палачът, но той е и жертва“, коментира режисьорът.  

Според Иглика Трифонова трибунал ще има и за Буча. Затова е много важно войната да се нарича война, а не военна операция.

Назоваването на войната е важно, а Путин не я обяви

„Едно е военна операция, друго е война, трето е геноцид. И трибунала по отношение на Сребреница се препъна сериозно в това да докаже, че е геноцид. Затова е важно тези неща да се назовават от първия момент с истинските им имена. Освен това има един термин „по законите и традициите но войната“, каза тя.

По думите й една война започва тогава, когато я обявиш – нещо, което Путин не направи. „Целият този номер с изтеглянето на войските, как можеш дни преди да започнеш война да си играеш на такова нещо“, коментира Иглика Трифонова.

Мълчанието като съучастие

Според нея е много важно да не мълчим. Защото крачката от това да подкрепяш палача и сам да се превърнеш в палач е твърде малка.

А мълчанието е съучастие, защото кресливата малка маса изпъква, когато останалите мълчат.

„Пропагандната машина на Путин е изключително мощна. Първата седмица, когато войната започна почти не спях и гледах телевизия денонощно. Гледах по руската телевизия един филм за Путин, в сравнение  с който и най-пропагандните филми, правени за Хитлер са като чавдарчета наистина”, каза Иглика Трифонова.

Тя разказа, че като човек, който знае как се монтира и как чрез това се създава съвсем друго внушение бях потресена. „Изключително болезнено беше за мен как едни хора, които са били мои кумири в киното като Никита Михалков пее дитирамби за Путин – това мозъкът ми не може да го смели и преосмисли”, сподели режисьорът.

„Не за първи път чувам Михалков откровенно да държи националистични речи, само че той доста интелигентен и го правеше с някаква парадоксална мярка. Само че сега мярката беше нарушена – това беше тъпа пропаганда. И като че той компометира целия си талант и интелект с това - това беше един кристален пример за малката крачка от това да подкрепяш палача и ти самият да се превръщаш в такъв”, каза Трифонова.

„И се питах възможно ли е човек направил филми като неговите да се продаде толкова евтино?!? Той не е ли наясно, че целия му ореол на мислител творец ще бъде накърнен непоправим от това, което извършва”, добави тя.

Чуйте целия разговор с Иглика Трифонова в предаването „РеАктивно“.