В края на юли представители на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС (сред които Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски), внесоха дългоочакваните предложения за изменение нa Конституцията, които следва да бъдат гласувани след открит експертен дебат.
Междувременно се заговори и за по-радикални варианти на представените предложения, като например членството на България в Европейския съюз и НАТО да се запише в Конституцията, а също така и изрично да се забранят референдуми за напускане на евроатлантическите структури. Такива идеи за промени в конституцията лансираха в отворено писмо до партиите президента Росен Плевнелиев, Соломон Паси, бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова и общественици.
Темата коментираха в предаването "Кой говори?" по Дарик радио преподавателите по конституционно право доц. Наталия Киселова и Орлин Колев.
Запитан здравословно ли е геополотическата ориентация да бъде вписвана в Основния закон по конюнктурни причини (заплахите в условията на война на територията на Европа), Орлин Колев отговори така: "Изборът за посоката на развитие на България е ясен и неоспорим. Това предложение е по-твърдо, нямаме основания за подобни притеснения. Имаме достатъчно както конституционни, така и законодателни гараннции за развитието".
Той коментира и темата за референдума за запазването на българския лев, като каза, че Народното събрание със сериозно основание се е противопоставило на тази идея.
"Що се отнася до НАТО, смятам, че призивът е малко преувеличен. Преди войната в Украйна беше поставен доста сериозно въпросът дали да не изградим обща европейска армия. Ако в бъдеще конюнктурата диктува изграждането на единна европейска армия, тогава следва отново да променим нашата Конституция. Не бива да превръщаме Конституцията в Закон за държавния бюджет, който ежегодно приемаме", посочи още Колев.
"Има добър повод да се вземе предложението като повод за дискусия, за да може да се говори за една следваща крачка в по-дълбоката интеграция в ЕС във връзка с това как изглежда правото на ЕС в съотношение с националното право. В момента голяма част от действащата уредба минава през правилата за международни договори и спокойно може да се проведе разговорът как правото на ЕС да стане част от действащото", каза от своя страна доц. Киселова.
На въпрос дали като конституционалисти Орлин Колев и доц. Киселова са канени да дадете своето мнение за конкретните предложения, които предстои да бъдат обсъдени, и предвиждат ли се експертни дискусии с народните представители, Орлин Колев посочи, че не е наясно, но знае, че политическият и експертният дебат следва да вървят паралелно, ръка за ръка.
Доц. Киселова отговори, че няма пряка информация, но според нея така, както са били наредени приоритетите при откриването на настоящата парламентарна сесия, по-скоро е възможно конституционните промени да отидат отвъд изборите.
Преподавателите по конституционно право коментираха и темата за въпросите, засягащи националната идентичност, като например този за националния празник, и имат ли място те в Конституцията.
"Конституционните текстове следва да уреждат най-важните за обществото отношения, нашата конституционна идентичност не познава признаването на официални или национални празници, просто не ги въздига на конституционно ниво. В този контекст, струва ми се, прекалено много се отдава внимание и значение на този елемент от конституционната реформа. Ясно прозира политическата визия тук, ясна е идеята, но това можеше да се направи с една малка промяна в Кодекса на труда", на мнение е Орлин Колев.
"Въпросът с националния празник е политически и може да се променя през годините. Въпросът за 3 март е продължение на това, за което стана дума във връзка с евроатлантическите ценности и дали има опасност от промяна на външнополитическата геоориентация на България. Ако се въздига 24 май, усилието е въобще 3 март да бъде изведен от календара на официалните празници", посочи от своя страна доц. Киселова.
Според нея може би няма да се стигне до конституционна уредба на националния празник, а по-скоро ще се преброят кои са в единия лагер и кои - в другия.
По повод правомощията на президента и служебните правителства, Орлин Колев обърна внимание, че дългото състояние в условията на служебни правителства не се дължи на волята на президента. Той е длъжен по Конституция да назначи служебно правителство, напомни Колев.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
