Остра миризма на газ се носеше край гара "Север" в петък, което притесни жителите на няколко квартала. Миризмата стигна до бул. "Сливница", споделиха хората.
Тя се е усетила най-силно около Професионалната гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд".
Обгазяването в няколко столични квартала все още притеснява гражданите, две момчета бяха приети в Пирогов.
На бул. "Илиянци" 6 все още се усеща лека миризмата, но не е толкова задушлива.
От последвала информация става ясно, че газът, изпуснат при авария е меркаптан. Опасен ли е за здравето на хората? Ето какво казват експертите:
Меркаптанът наистина е силно токсичен газ и е запалим. При високи нива той засяга нервната система, пише GLP Odorizers.
Въпреки това, инженерите обясняват, че меркаптанът не е вреден при нивата, използвани при одорирането на природния газ.
Източниците на експозиция на меркаптан включват професионална, екологична и случайна експозиция. Меркаптаните са съединения, съдържащи сяра, използвани предимно като ароматизатори в природен газ, пропан и други горивни газове, за да осигурят откриваема миризма за целите на безопасността. Примери за тези ароматизатори са метилмеркаптан и етилмеркаптан, понякога наричан етантиол. Докато тези меркаптани обикновено се считат за безопасни при ниски концентрации, случайно изпускане, професионална експозиция или умишлена неправилна употреба могат да доведат до токсичност.
Умишленото отравяне с меркаптан е необичайно. Препоръчителното ниво на остра експозиция за хора, получено от проучвания при плъхове, препоръчва да не се превишава експозицията на концентрации, по-високи от 120 ppm, за 10 минути. Острото вдишване на меркаптани може да доведе до хиповентилация и апнея и при тежки експозиции може да причини гърчове, парализа, миокарден инфаркт, кома и смърт. Освен това Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати (DHS) класифицира метилмеркаптан като потенциално химическо оръжие с масов ефект.
Разпространението и честотата на меркаптанова токсичност е трудно да се определи точно поради ограничените налични данни и недостатъчното докладване на случаите. Меркаптанова токсичност е сравнително рядка и конкретни статистически данни относно нейното разпространение и честота не са широко документирани в научната литература. Все пак могат да се направят някои общи забележки. Професионалните експозиции на меркаптани, особено сред работниците в промишлеността за природен газ и горивен газ, се съобщават по-често от други видове експозиция. Случаите на умишлена злоупотреба или злоупотреба с продукти, съдържащи меркаптан, са спорадични и не са систематично документирани.
Абсорбция
Меркаптаните могат да се абсорбират чрез вдишване, поглъщане и контакт с кожата. Вдишването на меркаптани във въздуха е чест път на експозиция в професионални условия. Меркаптаните също могат да се абсорбират през стомашно-чревния тракт след поглъщане или през кожата при директен контакт.
Разпределение
Веднъж абсорбирани, меркаптаните се разпределят в тялото. Разпределението им се влияе от липофилността, молекулния размер и свързването с протеини. Меркаптаните могат да преминат през клетъчните мембрани и да се разпространят в различни органи и тъкани, включително черния дроб, бъбреците, белите дробове, мозъка и мастната тъкан.
Метаболизъм
Меркаптаните се метаболизират главно чрез ензимни процеси. Специфичните ензими, участващи в метаболизма на меркаптан, ще варират в зависимост от конкретното съединение. Някои меркаптани се метаболизират от цитохром Р450 или пероксидази. Тези метаболитни процеси могат да доведат до образуването на реактивни междинни продукти и метаболити, които могат да допринесат за токсичните ефекти на меркаптаните.
Елиминиране
Меркаптаните и техните метаболити се елиминират от тялото по различни пътища. Основният път на елиминиране е чрез урината, тъй като метаболитите на меркаптан често се екскретират като конюгирани съединения. Някои меркаптани могат също да претърпят жлъчна екскреция или биотрансформация до по-малко токсични метаболити преди елиминиране.
Клиничните прояви и тежестта на меркаптанова токсичност ще варират в зависимост от конкретното меркаптаново съединение, пътя на експозиция, концентрацията, продължителността на експозицията и индивидуалната чувствителност. Бързото разпознаване на симптомите и подходящата медицинска намеса са от съществено значение за управлението и лечението на меркаптанова токсичност.
Меркаптаните могат да имат системни ефекти върху множество органи и системи, включително дихателната, сърдечно-съдовата, нервната, стомашно-чревната, бъбречната и хепатобилиарната системи. Меркаптаните могат също да имат дерматологични или хематологични неблагоприятни ефекти.
Дихателната система
Вдишването на високи концентрации на меркаптани може да раздразни лигавиците, покриващи носните проходи, гърлото и респираторното дърво, което води до компрометиране на дихателните пътища, диспнея, кашлица, стягане в гърдите и хрипове. Продължителното излагане на меркаптани може да причини свиване на бронхите, бронхит и белодробен оток.
Сърдечносъдова система
Меркаптаните променят съдовия тонус, което води до вазодилатация или вазоконстрикция, в зависимост от специфичното съединение и концентрация. Промените в съдовия тонус могат да доведат до лабилност на кръвното налягане и намалена периферна перфузия. Освен това, меркаптаните могат да нарушат ендотелната функция и да нарушат сърдечната контрактилност, което потенциално води до сърдечно-съдов колапс.
Нервна система
Неврологичните симптоми на меркаптанова токсичност включват главоболие, замаяност, объркване и нарушена когнитивна функция. Меркаптаните могат също да повлияят на невротрансмитерните системи и невронната функция, което води до невроповеденчески аномалии и потенциални дългосрочни неврологични последствия.
Стомашно-чревна система
Индуцираните от меркаптан стомашно-чревни симптоми могат да се дължат на дразнещите ефекти върху стомашно-чревната лигавица и смущения в храносмилателните процеси. Симптомите могат да включват гадене, повръщане, коремна болка и диария.
Бъбречна и чернодробна система
Меркаптанова токсичност може да повлияе на бъбречната и чернодробната функция. Излагането на меркаптани може да доведе до бъбречна тубулна дисфункция, нарушавайки отделянето на токсини и отпадъчни продукти и допринасяйки за електролитни нарушения. Чернодробните ефекти на меркаптаните могат да включват хепатотоксичност, намеса в чернодробните метаболитни процеси и нарушаване на пътищата за детоксикация.
Дерматологични ефекти
Директният контакт с меркаптани може да доведе до дразнене на кожата и химически изгаряния. Тези ефекти могат да възникнат, когато меркаптаните контактуват с кожата или чрез излагане на замърсено облекло или оборудване.
Хематологични ефекти
Високите нива на експозиция на меркаптан могат да доведат до окислително увреждане на еритроцитите и хемолиза. Ако е тежка, може да се получи анемия и свързаните с нея симптоми на умора, слабост и задух.
Диагностицирането на меркаптанова токсичност изисква цялостна оценка на клиничното представяне, историята на експозицията и лабораторните изследвания. Няма специфични диагностични тестове за меркаптанова токсичност. Лабораторните изследвания се извършват предимно за оценка на крайната органна дисфункция.
Клинична оценка
Цялостната медицинска история трябва да включва въпроси относно скорошни непреднамерени експозиции и професионална история. Признаците и симптомите на меркаптанова токсичност варират и са неспецифични, което представлява предизвикателство за навременна диагностика.
Пътят на експозиция определя клиничните прояви на меркаптанова токсичност и може да включва кашлица, хрипове, задух, гадене, повръщане, коремна болка, главоболие, объркване, кожно дразнене и химически изгаряния.
Лабораторни изследвания
Лабораторните тестове помагат в подкрепа на диагнозата и оценка на степента на меркаптанова токсичност. Пълна кръвна картина (CBC) и цялостен метаболитен панел се препоръчват за оценка на анемия, остро чернодробно увреждане или остро бъбречно увреждане със или без електролитни нарушения. Газът на артериалната кръв (ABG) е полезен в случаи на хипоксия или респираторни симптоми за оценка на газообмена и идентифициране на всички киселинно-алкални смущения, причинени от експозиция на меркаптан. Анализ на урината може да се използва за изследване на меркаптанови метаболити, когато има такива тестове.
Образни изследвания
Образните методи играят ограничена роля при диагностицирането на меркаптанова токсичност. Въпреки това, образната диагностика може да бъде важна при оценката на недиференциран и диференциран отровен пациент чрез оценка на признаци на токсичност, отнасящи се до конкретна система от органи. Образната диагностика може да помогне на клинициста да изключи нетоксични причини за представяне на симптоматика.
Понастоящем няма специфичен антидот или фармакологично лечение за меркаптанова токсичност. Следователно, управлението на меркаптанова токсичност се фокусира върху поддържащо лечение и симптоматично лечение. Ако пациентът е с известна или подозирана експозиция на меркаптани или се обмисля някаква токсичност, се препоръчва незабавна консултация с медицински токсиколог. В случаи на необичайни експозиции или такива с неспецифични симптоми, консултацията помага при оценката на иначе широка разлика. Симптоматичното лечение и управлението на меркаптанова токсичност следват общите указания.
Премахване от експозиция
Първата стъпка в управлението на токсичността на меркаптан е да се следват протоколите за самозадържане на съоръжението, за да се намали предаването на токсини на пациента и медицинския персонал. Ако спешните служби преценят пациента преди пристигането в болницата, пациентът трябва да бъде безопасно и незабавно отстранен от източника на експозиция. Пациентът трябва да бъде подходящо поставен в правилната изолация или затворена среда. Всички дрехи трябва да бъдат премахнати, като се използват прецизни стратегии за задържане на замърсените дрехи в запечатани торби, съгласно протоколите на съоръжението. Ако експозицията на меркаптан е настъпила чрез поглъщане, индивидът трябва да бъде инструктиран да изплакне устата си.
Запознаването с предболничните протоколи и протоколите на лечебното заведение за всяка известна или подозирана експозиция на токсини е наложително. Личните предпазни средства (ЛПС) са важни за безопасното управление на диференциран или недиференциран отровен пациент, за който се подозира, че е изложен на токсин(и).
Обеззаразяване
При дермално излагане на меркаптани обеззаразяването на засегнатата област е от съществено значение. Замърсеното облекло трябва да се свали, а кожата трябва да се измие старателно със сапун и вода, за да се отстрани остатъчният меркаптан. Ако възникне излагане на очите, е необходимо очите да се изплакнат с чиста вода в продължение на поне 15 минути. Станциите за промиване на очите в медицинските заведения служат като бърз и лесно достъпен ресурс. Лещите Morgan могат да се използват при обеззаразяване на експозиции на очите за пациенти, които не могат да използват станция за промиване на очите или изискват по-продължително измиване на очите. Оценяването на pH на окото чрез хартия за рН до леглото трябва да се обмисли преди, по време и след обеззаразяване на очите, за да се помогне допълнително да се насочи продължителността на измиване на очите.
Поддържащи мерки
Редовното проследяване на кръвното налягане, сърдечната честота, дихателната честота и насищането с кислород е важна оценка, която ръководи интервенциите. Електрокардиограма (ЕКГ) трябва да се има предвид за признаци или симптоми, предполагащи сърдечни аритмии, като наблюдавана ектопия на монитора, и за симптоми, предполагащи аритмии или исхемия, включително замаяност, пресинкоп, синкоп, сърцебиене или болка в гърдите.
Могат да се прилагат интравенозни течности за поддържане на хидратацията и коригиране на всички електролитни дисбаланси.
При респираторни симптоми бета-агонистичните бронходилататори могат да облекчат бронхоспазма и да подобрят дишането. Могат да бъдат показани допълнителен кислород, неинвазивна вентилация и окончателно управление на дихателните пътища; управлението на дихателните пътища трябва да бъде приоритетно, след като пациентът е бил безопасно сортиран и задържан.
Симптоматично облекчение
Антиеметични лекарства, като ондансетрон, могат да се дават за облекчаване на гадене и повръщане. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или опиоиди могат да се използват за облекчаване на болката, в зависимост от тежестта на симптомите. Могат да се прилагат антихистамини за намаляване на сърбежа и възпалението, ако възникне алергична реакция или кожно дразнене.
Специфични усложнения
Тежките кожни изгаряния или раздразнения може да изискват локално лечение и грижа за рани за насърчаване на заздравяването и предотвратяване на инфекция. В случай на бъбречна или чернодробна дисфункция трябва да се следват стандартните медицински протоколи за овладяване на тези състояния.
В предклинични проучвания, включващи 3 модела на бозайници, кобинамидът, аналог на витамин B12, прилаган чрез интрамускулна инжекция, демонстрира обещаваща ефикасност срещу циановодород, сероводород и токсичност на метилмеркаптан. Освен това, при свине, изложени на метилмеркаптан, кобинамидът ефективно обръща всички промени, предизвикани от метанетиол, вероятно чрез директно свързване с метилмеркаптан и намаляване на оксидативния стрес.
Най-тежкото респираторно усложнение на токсичността на меркаптан е синдромът на остър респираторен дистрес (ARDS), потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с бързо начало на респираторен дистрес и хипоксемия. Сърдечно-съдовите ефекти могат да доведат до аритмии, миокардна исхемия, остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност при пациенти без съпътстващи сърдечни заболявания или остра хронична сърдечна недостатъчност при пациенти с предшестващо сърдечно заболяване. Сърдечен арест може да настъпи в тежки случаи вследствие на аритмогенни причини, сърдечна недостатъчност и исхемични събития.
Стомашно-чревните усложнения от експозицията на меркаптан най-често са вторични на значителни стомашно-чревни загуби на течност от повръщане или диария.
Неврологичните усложнения на меркаптанова токсичност включват променен психичен статус, гърчове и кома при пациенти с остра токсичност. Бъдещи неврологични последствия и невроповеденчески смущения могат да бъдат резултат от по-хронични експозиции.
Вторично кожно раздразнение след дермален контакт с меркаптани може да варира от леки обриви до сериозни химически изгаряния. Консултация с център за лечение на рани и изгаряния може да помогне за насочване на лечението.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
