Предстоящият дебат между Камала Харис и Доналд Тръмп ще бъде без никакви пищови, без никаква връзка с щаба, без включени микрофони — нещо като правила за матура в България.
Микрофонът ще бъдат включен на този, който говори по вече приетите правила (2 минути отговор, после две минути опровержение и една минута изясняване, ако е необходимо). Другият ще бъде с изключен микрофон. В залата няма да има публика. Пред всеки кандидат ще има само бели листа, химикал, никакви пищови. По време на прекъсванията за реклами (две прекъсвания за 90-минутния дебат) няма да има възможност кандидатите да се свържат с щабовете си.
Това са правилата за дебата между Харис и Тръмп, който ще се случи на 10 септември вечерта в Щатите.
Междувременно какво се случва на терен там?
Подемът на Харис (очаквано) лека-полека замръзва и оттук насетне предстои трудното. Важното обаче се крие, поне според мен, във вече напредналата работа на Дейвид Плъф, който — не е пресилено — беше главен отговорник за това Обама да стане обитател на Белия дом. Плъф е голяма работа и той може да направи Харис президент.
Остават два месеца до изборите в Щатите, а Плъф е изключително добър в стратегическото позициониране на кандидата и в това кандидатът да определя тона на кампанията, а не противниковият кандидат да прави това.
Какво да очакваме обаче от Плъф като специфични похвати, защото задачата на Камала Харис е много трудна?
Дейвид Плуф, бивш Старши съветник на президента на Съединените американски щати
- Предстои кампания по привличане на нерешилите за кого да гласуват (все още не е ясно как точно ще стане това, но Плъф е насочил усилията си там); на места удря на камък — при латиносите например положението не е в полза на Харис, учудващо за мнозина латиносите (хора, които имат произход от Латинска Америка) и т.нар. испанци (с произход от испаноговорящите страни) сякаш клонят повече към Тръмп, особено младите от тях. Колко са те като гласоподаватели? Най-лесно може да се запомни, че става дума за около 100 милиона души (макар реално данните да показват, че двете групи заедно достигат до 106-107 милиона души към момента);
- Отговор на въпроса “коя точно е Камала Харис”, защото има много гласоподователи, които все още не са решили твърдо, че ще я подкрепят, но не успяват да си отговорят на този въпрос;
- Предстоящият дебат ще има повече зрители от последния между Тръмп и Байдън, а той имаше рекорден рейтинг; това същевременно създава и опасност за Харис, ако не се представи добре; освен това — на 10 септември ще видим седмото участие на Тръмп във финален дебат за Белия дом, Тръмп е рекордьор и има огромен опит; за Харис това е първи подобен дебат;
- Кампания на терен вместо национална кампания, Плъф е много силен организационно и той съзнава, че Тръмп печели на голямото национално ниво с телевизионните реклами, присъствието в национален мащаб и т.н., но Тръмп е слаб на локално ниво, защото няма достатъчно добра организация;
- Проблемът с избора на Тим Уолз за кандидат за вицепрезидент вече не е така сериозен, особено след силни представяния на Уолз из страната. Ако Харис загуби изборите, заради щата Пенсилвания, очевидно ще съжалява, че не е избрала губернатора Джош Шапиро, който освен, че е по-млад от Уолз наистина щеше да покаже едно друго лице на цялостната кампания. Но решението е взето, Камала се състезава редом с Уолз, който може и да има чара на човек от народа, който не дразни, но може и да няма нищо повече, това ще се разбере скоро; личното ми мнение е, че Уолз не помага на Харис;
Основният проблем пред Харис, който съществуваше и в активните й години на вицепрезидент е, че тя така и не успя да се определи що за вицепрезидент е (Ню Йорк Таймс дори написаха, че им е писнало да чакат, за да разберат какъв тип вицепрезидент е Харис). Сега вече и като кандидат-президент пред нея и екипа й стои тази задача, защото както и преди сме обсъждали тук, ако тя самата не определи що за кандидат е, Тръмп ще го направи.
Голямата възможност за растеж на Харис идва от факта, че американците преживяха няколко разочарования в опитите си да направят жена президент и сега всички гледат тревзо и спокойно на тази възможност. Поради загубата на Хилъри Клинтън, поради слабото представяне на самата Харис на първичните избори през 2020, поради неуспеха на Елизабет Уорън да си осигури номинацията, мнозина сякаш решиха, че този напън за жена-президент е излишен, че още е рано за това. При Харис се случи естествено и тази логика на събитията я прави силен кандидат, точно защото е жена.
Самият факт, че по време на конвенцията на демократите, големите аплодисменти отидоха за жени (Хилъри Клинтън, Александрия Окасио-Кортес, Мишел Обама и Елизабет Уорън) е ясен знак за надигаща се вълна в подкрепа и готовност за жена-президент.
“Gish gallop”
Сега идваме и до най-интересното. Конкретният дебат във вторник. Начинът, по който Тръмп се готви за дебати, е отдавна известен — той винаги напада в много посоки, защото по този начин е трудно на опонента му да отговори. Това е т.нар. “gish gallop” — техника на дебатиране, която Тръмп владее почти до съвършенство. Да поясня пак — това е техника, при която един от дебатиращите се опитва да надвие опонента си като представя голям брой аргументи, без по никакъв начин да се съобразява с тяхната точност, акуратност, достоверност, но го прави с бързина и увереност, която прави невъзможно да им се обърне достатъчно време и оставя впечатлението, че е забил с аргументи опонента си, който е просто стъписан. В този вид галоп се дава приоритет на количество на аргументите срещу качеството им, нещо което Тръмп умее, както знаем.
Той хвърля цяла торба с аргументи
Тръмп например казва “най-глупавата сделка, която съм виждал в историята на преговорите” и добавя още 15 такива твърдения, всяко насочено към определена тема или сектор, на които опонента няма как да отговори. Той ги хвърля към опонента си, все нещо залепва там и остава. Тръмп не говори за конкретни неща, за конкретни политики, защото това изисква време. Той хвърля цяла торба с аргументи вместо това.
Чудесен пример е това:
Водещата пита Тръмп по време на дебат с Байдън:
— “Условията на Путин приемливи ли са за вас?”
— “Първо, нашите военни и ветерани не могат да понасят този (и сочи към Байдън)…”
И продължава с разнопосочни съждения колко не става Байдън по този или онзи параграф, като намесва Иран, Афганистан, Израел, каквото му падне. Замерянето с подобни твърдения продължава преди да се стигне до някакъв конкретен отговор на Путин, ако изобщо има такъв. И Байдън вече няма представа на кое първо да отговори. Лошото е, че Байдън се хвана на въдицата и се опита да отговори на всеки елемент от атаките на Тръмп, което му изигра лоша шега.
Друга сила на Тръмп е, че той оставя неотговорени обвиненията към него, което всъщност е сила, а не слабост. Иначе влизаш в капана на опонента си и никога не можеш да насмогнеш да отговаряш на всичко.
В момента и двамата се готвят усилено за дебата, което е толкова интересно, че някой пък ще разкажем тук и по Дарик.
А кой ще победи, предстои да видим.
