„Разговорът за политиката е паднал много ниско. Думите, които употребяваме са унижаващи думи, обиждащи думи. Тези хора просто не си дават сметка колко е важен езикът. Както говориш за едно нещо в такова го превръщаш. Ако говориш ниско и унижаващо, то ти падаш на друго ниво, тогава всичко се превръща в такова, каквото го изговаряш.“ Това заяви в предаването „Стълбището по „Дарик“ писателят Георги Госпдинов, който е първият българин, отличен с престижната, международна литературна награда „Букър“ с романа си „Времеубежище“. Георги Господинов е сред номинираните от академията на Дарик радио за „Мъж на годината“.

В „Стълбището“ Георги Госпдинов обясни, че българите от сутрин до вечер говорият за политиката, но не политически.

„Думите не са просто артикулация на гласнте струни или на говорния апарат. Езикът е мисъл, дом, битие. Живеем така, както говорим. Такива сме, каквито са ни думите. В българската политика е по-тежко. То е свързано донякъде и с български медии. С идеята, че ти трябва да си свръхинтересен и много радикален, защото в момента мачизмът е тази висока ценностна летва, за съжаление. Всичко друго - ако ти се колебаеш, мислиш, ако си по-внимателен, по-деликатен, това веднага те препраща към други низвергнати типове“, заяви Георги Госпдинов.

Той разказказа, че има страни, в които книгите му са по-предпочитани от други места.

„Германия беше една от първите страни, в които романите ми тръгнаха много. Испания, Франция, но като че ли Италия си остава страната, в която книгите ми се четат така топло, както в България“, заяви писателят. И допълни: „В Италия идват читатели с конкретни литературни или екзистенциални въпоси. В Италия четат доста. Там попаднах преди края на пандемията, там отвориха свите панаири на книгата. Панаирът на книгата в Торино, в Италия първи отвориха книжарниците, имаше толкова щастливи хора сред книгите. Това е спасителна идея. В Италия неслучайно Декамерон пише по време на чума“, заяви писателят.

Но където и да е бил в чужбина, Господинов най-емоционално усеща Родината.

„Аз не харесвам бабаитлъка, особено националистическия кич, но си дадох сметка, че в Лондон, когато получавах тази награда (б.р. - „Букър“), все пак си дадох сметка колко се развълнувах“, разказа Господинов.

Той обясни, че е трябвало всеки от номинираните да си подготви предварително текст в случай, че стане носител на престижната награда и, че когато той я е спечелил и се е качил на сцената, всъщност не е прочел нито ред от написаното на английски.

„Дадох си сметка колко се развълнувах, когато казах на български, че утре е много важен празник за нас (б.р. – 24 май). И искам на български да кажа:  „Честит празник! Честито чудо на езика“. И си казах: „Ето, колкото и да си ироничен, има нещо, което все пак говори в теб и то идва от страната, от която идваш, от Родината на детството, то се е случило в определно място, с определин истории, с определен език“. Това, което пиша, то стъпва на раменете на големи, на великани в българската литература, то не е мое само, то е заето“, разказа Георги Господинов.

Целия разговор с писателя вижте и чуйте в прикачените файлове.