Баскетболистът Александър Везенков, признат от НБА за един от най-продуктивните играчи на “Сакраменто Кингс”; Георги Господинов - първият български писател, отличен с престижната, международна литературна награда “Букър” и предприемачът, който изведе България в орбита на високотехнологичните космически разработки Райчо Райчев. Това са тримата, номинирани от академията на Дарик радио за „Мъж на годината“ 2023 г.

Александър Везенков

Георги Господинов

Райчо Райчев

По традиция в номинирането на “Мъж на годината” участват журналистите на Дарик, които издигат своите номинации на мъже, според заслугите им в изминалата година и/или настоящата година. Решаващият глас обаче е на публиката.

Всеки може да подкрепи, еднократно, една от номинациите до 30 април 2024 година, включително. (При някои електронни пощи инструкциите за потвърждение на гласуването попадат в папка “СПАМ”, минути след гласуването). 

Кой ще стане “Мъж на годината” за изминалата 2023 г. ще стане ясно на 14 май 2024 г., когато ще се проведе церемонията по връчване на наградите.

Историята на конкурса

Идеята за това да има конкурс като "Мъж на годината" е още от първия момент, в който започва да излиза мъжкото списание "Клуб М" - 1990 година. В началото номинациите и класирането правили водещи журналисти от всички медии и интелектуалци, членуващи в "Клуба на Клуб М". През 2001 година регламентът е променен - оттогава номинациите дават журналисти, а мъжът на годината се избира чрез гласуване в интернет. Дарик притежава марката "Мъж на годината" от 2008 г. Тогава е създаден и официалният сайт на конкурса.

Бърз поглед в листата на победителите показва, че в нея присъстват предимно политици и спортисти. Президентите Желю Желев и Петър Стоянов са печелили по два пъти конкурса, съответно 1990, 1992 и 1996, 1997. Държавният глава Георги Първанов оглавява класацията през 2003 г.

Мъже на годината са били още експремиерите Филип Димитров (1991) и Иван Костов (1998), бившите кметове на София Стефан Софиянски (1995) и Бойко Борисов (2006). Борисов е награден и през 2002, но в качеството си на главен секретар на МВР. В тази поредица добавяме и кмета на Каварна Цонко Цонев - “Мъж на годината” през 2005. 

Заради знаменития си гол на "Парк де Пренс" през 1993 за "Мъж на годината" е избран Емил Костадинов. Христо Стоичков печели през 1994 г., не само заради присъдената му "Златна топка". Таню Киряков получава наградата през 2000 година, след като преди това е взел златото от игрите в Сидни. Гимнастикът Йордан Йовчев се разминава със златния медал от олимпиадата в Атина през 2004-та, но след това става "Мъж на годината". Веселин Топалов също притежава тази награда. През 2005 година екипът на списание "Клуб М" взима безпрецедентното решение да награди и него, въпреки че не е сред номинираните. Изключението е направено заради световното първенство по шахмат, което Топалов печели. При спортисти отиде титлата и през 2008-ма, 2009-а и 2010 година. Това са съответно волейболистът Пламен Константинов, футболистът Димитър Бербатов и волейболистът Матей Казийски.

Едва два пъти в историята на класацията, тя е била оглавявана от мъже, нямащи общо с политиката или спорта. Пожарникар № 1 Кирил Войнов става "Мъж на годината" през 1999 година, а шоуменът Слави Трифонов е отличен през 2001.

Спасителят от магистрала "Тракия" Стефан Стойчев пък бе определен за "Мъж на годината" през 2011 г. В цялата история на класацията той е първият непопулярен човек, който я оглавява, след като българите оцениха делото му - 29-годишният Стефан от Чирпан спаси живота на много хора, като им помогна да се измъкнат от катастрофиралия автобус на магистралата близо до Пловдив.

Петър Петров става "Мъж на годината 2012" - спасителят-механик от кораба "Коста Конкордия" спечели реномираната класация, която Дарик радио организира. 

Миналата година наградата “Мъж на годината” беше връчена на пловдивския общественик, издател, преводач и политик Манол Пейков.

Кой ще е носителят на приза за 2023 г. решавате Вие!