Чухме много критики, особено по отношение на Зелената сделка (бел.ред. пакет от законодателни мерки, гласувани от 2019 г. насам) Но Европа е единствената политическа зона в света, която е планирала прехода си

Така френският президент Еманюел Макрон коментира в Сорбоната темата за борбата с климатичните промени и европейската политика в тази насока, провеждана през последните пет години. На фона на теми като „отбрана“ и „бедност“ обаче, като че ли тази за опазването на околната среда остана встрани и определено не беше описана като приоритет за Европейския съюз за следващия мандат на институциите в Брюксел, пише в. „Фигаро“, анализирайки изказването на френския държавен глава.

Какви всъщност са целите и приоритетите на „зеления“ проект?

През 2019 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта амбициозен план за действие, който беше осуетен от кризи, и то не какви да е, а Covid-19 пандемия и война в Украйна. Преди пет години Комисията зададе тона така:

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и Света. За да преодолеем тези предизвикателства, Европейският зелен пакт ще допринесе за превръщането на ЕС в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, при което:

  • До 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове
  • Икономическият растеж да бъде отделен от използването на ресурси
  • Нито един човек или регион няма да бъде изоставен

За своя мандат Европейската комисия прие пакет от предложения, чиято цел е политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.  Други ключови цели пред Стария континент са поне 55% по-малко нетни емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., както и 3 милиарда допълнителни засадени дървета в ЕС до 2030 г.

Урсула фон дер Лайен и екоактивистката Грета Тунберг

Приоритет или...

През последните пет години събитията по света и на нашия континент, като че ли показаха на политическия елит в Брюксел, че макар и описан като основен приоритет, често Зеленият пакт остава на заден план. Не само заради форсмажорните обстоятелства около пандемията и войната в Украйна, а и заради неговата цена.

Протестите на фермерите, на миньорите, притесненията на потребителите за издръжката на живота и колебанията на някои държави вече подкопават амбициозния план за постигане на въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г. Промишлените производители и агро бизнесът осъждат новите „тежести“, които се стоварват върху тях (бел.ред - намалените евросубсидии за дизелово гориво и засилване на вноса от Украйна след руската инвазия). Държавите-членки, включително Франция, призовават за „пауза“ в по-нататъшните мерки.

Въпреки това обаче много от законите на „Зелената сделка“ вече са факт:

  • Прекратяване на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г.
  • Граничен данък върху въглеродните емисии
  • Правила срещу вноса на стоки от обезлесени зони

През 2023 г. Комисията се изправи пред забавяния при приемането на нови правила за редуциране употребата на химическите пестициди и за възстановяване на дивите екосистеми. Аргументът на критиците беше, че могат да подкопаят производството на храни сред 27-те.

Най-голямата група в Европейския парламент - Европейска народна партия (ЕНП), към която принадлежи ГЕРБ и от която произхожда фон дер Лайен, превърна промяната в предизборен ход.

Лесно е да се фиксира една цифра. Но е по-трудно преходът наистина да се осъществи в промишлеността, а също и сред гражданите", заявява германският депутат от ЕНП Петер Лиес, цитиран от Франс24.

За климата и въглищата

Най-труден се оказва завоят от въглища към газ. Още през 2021 г. преговарящите за климата дадоха старта на борбата срещу твърдото гориво, но най-замърсяващият ресурс на планетата продължава да се използва. Добивът на въглища дори отбеляза рекорд миналата година, може би благодарение на нестабилния китайски енергиен сектор, растящото търсене на Индия, войната в Украйна и твърде не категоричните програми за отказване на развиващите се икономики от изкопаемите горива.

Рекордните количества нови слънчеви панели и вятърни турбини, които виждаме предимно на картинки от западноевропейски държави, успоредно с подема на добива от водни и атомни централи означава, че нисковъглеродната енергия вероятно ще надхвърли ръста на електропотреблението, по оценка на Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух. Но критиците отбелязват, че тази енергия зависи пряко от метеорологичната обстановка, а въглищата са надеждни и удобни, което ги прави трудно заличими от играта. Едно е сигурно, за прехода предстои дългогодишна работа.

Европа и руският газ

Психиатри биха описали поведението на някои държави от ЕС спрямо Русия като шизофренно. Въпреки 13-те пакета санкции срещу Москва, втечненият газ не фигурира в ограниченията. По документи Германия например вече не получава руски газ, но според някои експерти, не е изключено Берлин да получава малки количества през съседни държави. Унгария пък открито сключи нови договори с Москва за допълнителни доставки на газ. Според данни, цитирани от DW, 15% от газа, консумиран в ЕС, продължават да са от Русия.

Остава казусът и с преноса на руски газ през европейски пристанища като Билбао или Зеебрюге. Обемът на втечнения газ, транспортиран до и през Европа, на около 12 милиарда евро годишно, според груби сметки. Екологичната организация "urgewald" критикува Европа, че не само допълнително замърсява климата, но и активно спомага за финансирането на руската агресивна война срещу Украйна.

Какво мислят европейците по въпроса?

Настроенията в различните страни са разнопосочни. Най-малко осем държави, начело с Швеция, искат ЕС да си постави дори още по-амбициозни цели до 2030-та година. Най-новото проучване на Евробарометър, проведено между 7 февруари и 3 март сред 26 411 граждани от всички 27 държави членки на ЕС показва, че темата за климата е водещ проблем за жителите именно на Скандинавската страна и други северозападни държави.

За други като Полша, Унгария, а и България пък мислят, че дори сегашните планове са твърде амбициозни. За българите климатът не е приоритет, сочат още данните. В проучването се изследва и върху кои аспекти трябва да се фокусира ЕС, за да укрепи и засили позицията си в света. У нас на първо място се нарежда енергийната сигурност и независимост, след това стабилна и конкурентноспособна икономика и отбрана и сигурност.

Държавите-членки в Централна и Източна Европа, известни като по-бедни от своите западни партньори, се страхуват, че зеленият преход ще бъде твърде скъп за техните задъхващи се икономики затова се борят за повече средства, които да им бъдат отпуснати от Брюксел.

*Тази публикация е част от информационната поредица на екипа на Дарик “Дебатът за Европа”. Следете цялото съдържание по темата на сайта darik.bg, в ефира на Дарик радио и в социалните ни мрежи.