„За съжаление, най-големият риск при въвеждането на еврото не идва от самото евро, а от икономическата политика на българското правителство.“ Това каза евродепутатът Никола Минчев в предаването „Денят на Дарик“ от специалното ни студио в Страсбург, където коментира предстоящото влизане на България в еврозоната, върховенството на закона у нас, превъоръжаването на Европа, плана за мир в Украйна на Доналд Тръмп и идеята за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи.

Еврозоната: рискът идва отвътре, не от самото евро

Минчев подчерта, че чисто технически преходът от лев към евро не би трябвало да създаде големи сътресения, защото подготовката е дългогодишна, а курсът е фиксиран отдавна:

„Самият преход от лев към евро, при положение че ние от доста години се подготвяме за този преход, при положение че сме с фиксиран курс към еврото, не е от такъв характер, че да доведе до някакви сериозни сътресения.“

Проблемът според него е друг:

„Това, което щеше да бъде хубаво българското правителство да направи, е да вдъхне доверие и у гражданите, и у бизнеса, че този преход ще мине максимално леко.


Но поради икономическата политика, която виждаме изразена и в бюджетната процедура, със създаване на предпоставки за много сериозно харчене и сериозна инфлация, оттам виждам аз големите рискове.“

Той предупреди, че още с влизането в еврозоната България може да се озове в процедура по свръхдефицит:

„Поради вътрешни проблеми ние можем да влезем в процедура по свръхдефицит още със самото влизане в еврозоната. И в крайна сметка хората може да обвинят за това въвеждането на еврото, без самото въвеждане да е реалният проблем.“

Минчев е обезпокоен и от това, че инфлацията и цените ще бъдат използвани политически:

„Имам страх от поскъпването, но той е породен от действията и икономическата политика на българското правителство, не от самия преход към еврото.

Това може да създаде предпоставки определени политически сили – Възраждане, президентът също така – да използват това като наратив срещу въвеждането на еврото.“

Той определи като напълно законосъобразно блокирането на референдума за еврото:

„Несъстоялият се референдум за въвеждане на еврото категорично противоречи на Конституцията и на закона. Съвсем нормално и законово е да няма такъв референдум. Но темата може да бъде отново използвана по популистки начин.“

Върховенството на закона: „липсата на правова държава носи проблеми от всякакво естество“

Никола Минчев беше категоричен, че липсата на правова държава може да обезсмисли част от очакваните ползи от еврозоната и да тежи върху цялото развитие на страната:

„Липсата на правова държава винаги носи проблеми от най-различно естество – от ежедневието, от това, че липсата на достъп до безпристрастно правосъдие е проблем за всеки един от нас, до големите инвеститори, които искат да направят сериозни, дългосрочни инвестиции и разчитат на безпристрастни институции.“

Той даде пример със случая с кмета на Варна Благомир Котсев:

„Имаме демократично избран кмет и същият този кмет бива държан в ареста, според мен без предпоставките в закона да са налице. Това може дори да се опита да обезсмисли вота на гражданите.“

Минчев описа как Европа гледа на подобни случаи:

„Това, че един кмет на опозицията е държан в ареста дълго време, е лакмус за състоянието на демокрацията у нас, който Европа разпознава. Прави впечатление, че правоохранителните органи у нас са концентрирали работната си програма изцяло върху представители на опозицията.
Когато всички казуси са концентрирани върху опозицията, очевидно става въпрос за политическо преследване.“

Той подчерта, че това е проблем не само на България, а на ЕС като цяло:

„Всеки проблем, засягащ демокрацията и върховенството на закона в една държава членка, е проблем на цяла Европа.“

По думите му групата „Обнови Европа“ (Renew Europe) работи активно по темата:

„Иницирахме дебат в Европейския парламент. Призовахме Европейската комисия да обърне сериозно внимание към България. Трябва да се изпълни заявката на Урсула фон дер Лайен, че парите, които дава ЕС, трябва да са обвързани със спазването на принципа на правовата държава.“

Минчев обяви и предстояща мисия на Renew Europe в България:

„Нашата група реши да изпрати собствена мисия до България, защото не можем да съберем мнозинство за институционална такава.
Мисията ще се срещне с гражданския сектор и с властите, след това ще изработи сериозен доклад, който ще бъде представен на Европейската комисия и на комисаря по демокрация и върховенство на правото Дидие Рейндерс (в текста е казано Майкъл Маграт, но постът е този). Целта е да се обърне много сериозно внимание на казуса.“

Превъоръжаването на Европа и планът на Тръмп: „Мирът трябва да е справедлив, не писан в полза на агресора“

По темата за европейската отбранителна индустрия Минчев обясни, че програмата предхожда Тръмп и войната, но днес придобива нов смисъл:

„Това е законодателно предложение, което цели да адресира проблема, че отбранителният пазар в Европа е страшно фрагментиран. В сферата на отбраната няма функциониращ общ пазар, всичко е национално и без спойка между държавите членки.“

Той напомни, че Европа не може повече да разчита автоматично на САЩ:

„Имаме отслабен ангажимент на Съединените щати към отбраната на Европа. Виждаме и с последния план на Доналд Тръмп за прекратяване на войната, че сигурността на Европа изобщо не е негов приоритет.
Затова за Европа не остава нищо друго, освен да вземе в свои ръце тази тема.“

В по-дългосрочен план това може да има положителен ефект:

„Ако това бъде изпълнено адекватно, може да има много благоприятен ефект – ще означава, че сме си взели сигурността изцяло в свои ръце и няма да сме податливи на промени при наши съюзници.“

За мирния план на Доналд Тръмп за Украйна Минчев беше много критичен:

„Оценявам го като такъв, който отразява позицията на Русия и не отразява по никакъв начин позицията на Украйна, а и на Европа. Той не просто е писан в координация между Русия и Щатите, направо изглежда като писан на руски.“

Той направи паралел с историята на Европа:

„Европа има много дълга и болезнена история на войни. Урокът е, че за да има траен мир, трябва да има някаква справедливост. Версайският договор е известен като една от сериозните причини да се стигне до Втората световна война.
Един несправедлив диктат, наложен от победителите, води до реваншизъм и нова война.“

Пренесен към днешна Украйна, този урок означава:

„Не може да има какъвто и да е мир, писан едностранно в полза на агресивната страна. Агресорът трябва да понесе последствия за действията си.
Всяко нещо, което засяга независимостта, суверенитета на Украйна и възможността ѝ сама да определя бъдещето си, е червена линия.“

Той обърна внимание и на една от точките в плана на Тръмп:

„Как може Украйна да се съгласи да намали въоръжените си сили, при положение че именно те ѝ позволиха да се запази като независима държава?
Украйна има болезнен опит с външни гаранции на хартия. Това, което я спаси, беше собствената ѝ армия.“

Минчев смята, че Европа трябва да настоява за „справедлив мир“, а не просто за бърз:

„Може би Тръмп търси бърз и лесен изход, за да каже после ‘аз донесох мир в Украйна’. Но средносрочно и дългосрочно за Европа и Украйна това не би било полезно.“

Децата и социалните мрежи: „резистентност, а не бланкетни забрани“

В края на интервюто Никола Минчев коментира и идеята за забрана деца под 16 години да ползват социални мрежи:

„Не подкрепям такава забрана. Една от точките в доклада за защита на децата онлайн е именно това – забрана за деца под 16 години, а между 13 и 16 – само с разрешение на родител.
Не смятам, че това е ефективно решение на проблема с прекомерната употреба, с алгоритмите, със съдържанието.“

Той зададе и чисто практични въпроси:

„Как се дава това разрешение? В каква форма? Ще трябва ли да сканирам акта за раждане и личната си карта, за да докажа, че съм родител?
Това прехвърля отговорността изцяло върху родителите, което също не смятам за правилно.“

Според него фокусът трябва да е друг:

„Акцентът трябва да е върху алгоритмите, съдържанието, което таргетира подрастващите, и върху това да накараме платформите да имат контрол върху съдържанието, а не да прехвърляме цялата отговорност върху родителите и да въвеждаме бланкетни забрани.“

Минчев настоя, че е важна културата на критично мислене, а не само регулациите:

„Не вярвам, че на 16 години и един ден децата изведнъж придобиват достатъчно критичност към съдържанието. Това изисква последователни усилия от родителите – да показват рисковете, да изграждат усещане, че не всичко онлайн е достоверно и безопасно.“

Евродепутатът обаче изрично подчерта, че платформите носят отговорност, особено когато става дума за съдържание, свързано с опасни поведения:

„Не може социалните мрежи да имат каквото и да е съдържание и да нямат никаква отговорност. Има случаи в Европа, в които подрастващи са отнели живота си заради достъп до съдържание, което ги е навело към подобни мисли.

Трябва да има отговорност на платформите за съдържанието. Европа има адекватно законодателство – време е да го прилага по-ефективно, а не да създава нови ограничения.“

Чуйте цялото интервю на евродепутата Никола Минчев в прикаченото аудио!