Може би нищо не е толкова различно в приоритетите на Европейския съюз от 2019 г. насам, колкото политиката по отбрана. Месец преди изборите за нов Европейски парламент разглеждаме как са се променили ключовите теми пред държавите от Европейския съюз и каква е картината към настоящия момент.
***
В началото на мандата на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия през 2019 г., Блокът си зададе няколко ключови, но добре премерени цели в областта на отбраната, а именно:
- реагиране на външни конфликти и кризи
- модернизиране на отбранителните способнисти на държавите-членки
- защита на Европейския съюз и неговите граждани
Тогава Брюксел посочи като акценти в работата си за следващите пет години интеграцията на ресурси между държавите-членки, по-добрата комуникация между тях, както и цялостното задълбочаване на сътрудничеството между 27-те. Блокът обаче беше поставен в извънредната ситуация на война до своите граници, която започна внезапно и промени приоритетите пред Стария континент изоснови.
Войната в Украйна
На 24 февруари 2022 г. Русия атакува Украйна — държава, граничеща с четири страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния. Това провокира редица въпросителни, основната от които е темата за единната европейска отбрана, или формат, близък до този на НАТО.
Основните теми, които войната повдигна бяха енергийната зависимост от Русия, санкциите, наложени на редица руски граждани, миграционният поток от нападнатата държава към страни в Блока, включително и България, както и военната помощ, която Съюзът започна да оказва на Киев и неминуемо му донесе и негативи и критики.
Войната в Газа
В началото на октомври миналата година недалеч от Съюза избухна и друга гореща война - тази между Израел и Хамас. Политически, особено в Западна Европа, войната в Газа има много по-голям разделящ ефект, отколкото руската агресия в Украйна. Пример за това са и последвалите пропалестински и произраелски протести в редица държави по света. Заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева твърди, че особено в страни, в които има традиционна подкрепа за Израел, а същевременно има големи мюсюлмански общности, като Германия, Нидерландия, се наблюдава голям публичен отпор срещу тези политики. Редица анализатори заговориха за антисемитизъм - термин, останал далеч в 20-ти век и навявящ ужасяващи спомени за Втората световна война.
По време на Европейската среща за отбрана и сигурност в Брюксел преди месец Фон дер Лайен предупреди и за други глобални предизвикателства пред ЕС, освен войната в Ивицата Газа, както и действията на Иран в региона. Председателят на ЕК заяви, че ЕС трябва да започне да работи за бъдещето на своята „архитектура на сигурността“.
„Като част от това ще има основни действия, които винаги ще бъдат в ръцете на страните членки. Те винаги ще носят отговорност за своите войски и всички свързани с това решения – от набирането но обучението, от доктрината до разполагането. Но Европа има инструменти и отговорности в сфери, които са критични за нашата сигурност. От единния пазар до изследванията, от иновациите до индустрията и много още“, каза Фон дер Лайен.
Преустройство, трансформация и засилване на отбраната на ЕС
Като бивш военен министър на Германия, Урсула фон дер Лайен е добре запозната с терминологията и приоритетите в сферата.
„Заплахата от война може да не е непосредствена, но не е невъзможна. Трябва да бъдем подготвени. И това започва от спешната необходимост да преустроим, да попълним и да трансформираме въоръжените сили на страните членки“, допълни тя в Брюксел.
В контекста на предстоящите избори за Европейски парламент, и голямата вероятност тя отново да застане начело на комисията, Фон дер Лайен алармира, че капацитетът на отбранителната индустрия трябва да бъде основно променен през следващите пет години.
Изданието „Политико“ пише в своя статия, че все по-често се чуват мнения следващата ЕК да има първия в историята си комисар по отбраната. Този ресор ще отговаря за разпределянето на милиарди евро. Ясно е че при сегашната международна ситуация, от тези пари ще бъдат отделяни средства и за Украйна.
Друг стимул за европейските лидери да постигнат по-голяма независимост от НАТО по отношение на отбраната, е очакваното завърщане на Доналд Тръмп в Белия дом. По време на управлението на консерватора, той неведнъж настоя за по-големи вноски в бюджета на Алианса от отделните членки. Тръмп критикува многократно европейски държави, които според него не давали достатъчно.
Външната политика и ролята на първия дипломат
Повече от три четвърти от българите са на мнение, че Брюксел има достатъчно механизми, власт и финансова мощ, за да защити интересите на Стария континент на международната сцена. Това показва проучване на Евробарометър от края на миналата година. Анкетата показва още, че 2/3 от нашите сънародници одобряват да има обща политика в областта на отбраната и сигурността. Руската агресия срещу Украйна се смята и за заплаха за националната сигурност на България.
Но въпреки доверието на българите, какви заявки дават европейските лидери за общата външна политика за следващия мандат на комисията? Могат ли 27 страни да говорят на международната сцена с един глас и ако да, чий глас е това?
На германския канцлер Олаф Шолц? На френския президент Еманюел Макрон? На върховния представител по въпросите за външната политика и сигурност Жозеп Борел?
Борел като че ли не присъстваше толкова ярко в обществените дебати и медийните изказвания на европейския елит, колкото неговата предшественичка Федерика Могерини. През годините Борел, се сблъска с критики, че е „мекушав“ пред геополитическите си съперници и че не отстоява позицията на ЕС достатъчно категорично. Неотдавна предизвика и негодувание, когато в своя реч нарече Европа „градина“, а останалия свят – „джунгла“.
И докато постът на Фон дел Лайен изглежда осигурен (бел. ред. председателят на ЕК се излъчва от партията, спечелила най-много места в ЕП, а Европейската народна партия се очаква да спечели за пети пореден път), то този на председател на ЕС, който в момента се заема от Шарл Мишел, и този на първи дипломат в лицето на Жозеп Борел, тепърва трябва да бъдат обсъждани и договаряни. Двете срещи на върха на ЕС на 17 и 27 юни с участието на 27-те държавни и правителствени ръководители, трябва да определят кой ще заеме ръководните позици в Съюза, пише „Свободна Европа“. А Борел все по-малко изглежда като възможен избор при все че понякога си позволява и открити критики към Фон дер Лайен, като например острите му реплики през февруари по повод посещението й в Израел, по време на което тя, от името на ЕС говори изцяло в полза на Тел Авив.
„Тя обявява, че ще има комисар по отбраната, но Комисията няма правомощия по въпросите на отбраната, а само по отбранителната индустрия, каза дипломатът. Бих искал да знам какво правно основание има нейното предложение“, каза Борел
Изборите в САЩ
Момент, за който европейската дипломация ще трябва бързо да се подготви, са изборите в САЩ през ноември и по-специално за евентуално победа на консерватора Доналд Тръмп. Неговите непредвидими и често крайни действия притесняват европейската общност, която във военен аспект е зависима от Вашингтон като свой стратегически партньор в НАТО.
Ако фон дер Лайен спечели втори мандат, представители по върховете на ЕС и дипломати изтъкнаха, че тя трябва да коригира широко критикувания си стремеж към централизиране на властта, като заявиха, че искат тя да ангажира повече своите комисари, пише Блумбърг.
Екипът на председателя на ЕК изготвя стратегия за икономическа сигурност, но фон дер Лайен ще бъде изправена пред труден втори мандат, за да гарантира, че държавите-членки ще приключат с използването на фонда за възстановяване на икономиката в размер на 800 млрд. евро и ще прокара водещата си Зелена сделка.
Независимо от геополитическия контекст обаче, едно е сигурно – следващите 5 години за Европа се очертават като турбулентни и изискващи ясни и конкретни действия, които да позиционират Общността като водеща сила в световен план – заявка, която към момента звучи солидно само на думи.
