"Политиката не трябва да бъде приравнявана до обикновен бизнес, до направата на един стартъп, тя има много по-големи цели и мисия. В България съществува тотална каша в разбирането на значението на неутралитета. Има международно признат държавен неутралитет, какъвто е този на Швейцария, и неутралитет в българското му разбиране, което означава да не правим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи извън нас", заяви в интервю за общественикът и дипломат Елена Поптодорова.
Според нея причините в България да липсва лидерство са повече от една.
Николай Василев за мерките: „Планината роди мишка”
"Заради местните навици партиите не търпят много ярки фигури. Има едно постоянно гласно или негласно потискане на личности, които биха могли да бъдат лидери при определени обстоятелства. У нас лидерските качества на отделния човек са лични качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се смятат за основен критерий за успеха на една политическа партия", заяви Поптодорова.
Тази тенденция се наблюдава при днешните партии в парламента.
"Няма блестящ лидер, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани подкрепи, а това по никакъв начин не предполага лидерство", каза тя.
За да има лидерство, трябва да има лична свобода. Човек трябва да заяви желание да води хората, да има кураж и издръжливост, за да прокарва позиции.
"Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, много преди да се установи еднопартийната система в страната. Тогава имаше лидерство, имаше ораторско изкуство", споделя Поптодорова.
"Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече не само депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са извън нея. Всичко това отсъства", допълни тя.
Според нея липсва и едно по-класическо разбиране за политиката.
"Ако тя бъде приравнена до прост бизнес, до това да направим стартъп, тя е обречена на неуспех. Политиката има по-големи мисии, по-големи цели. Тя трябва да гледа много години напред и не бива да е свързана с бърз конюнктурен успех", подчерта Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустош от гледна точка и на лидерство, и на визионерство.
Тя е съгласна, че в последно време има тенденция държавата да се управлява като стартъп или НПО, но е категорично против те да бъдат дамгосвани.
„Голямото жури“: Като общество имаме нужда от огромно количество просвета
"Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и задължения, които те не могат да изпълнят. Нека НПО да си останат там, където им е мястото и да работят върху общественото мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се изгражда по-съвременна основа. Но политиката и като професия, и като призвание, и като мисия, като че ли изчезна", смята посланик Поптодорова.
Президентът влезе в спор с „Дойче Веле“ - недоволен от анализ
Темата за неутралитета е отдавна експлоатирана още от 90-те години, когато в България се правят опити да се изгради обществено мнение в полза на членството ни в Северноатлантическия алианс. Още тогава се чуват настойчиви гласове за неутралитет. Посланик Поптодорова припомня, че външни фактори трябва да признаят неутралитета. За съжаление, според нея, в български условия неутралитетът винаги означава незаемане на позиция.
"У нас се прави тотална каша от статут на неутралитет: международно признат държавен неутралитет и неутралитет, което означава да не правим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи извън нас. Не може ние да обявим статут на неутралитет, което е доказано исторически и документално. Другият неутралитет е една по-префинена форма, с която да обясним, че трябва да стоим настрана и назад. Той е пагубен. Той не култивира средата, която трябва да произведе лидери. Неутралитетът като отказ от позиция, означава и липса на лидерство", категорична е бившата ни посланичка в САЩ.
Тя призовава да се замислим и да извадим съответните поуки от поведението на Финландия и Швеция, които много скоро ще се разделят с международно признатия си статут на неутрални държави, присъединявайки се към НАТО.
Столтенберг: НАТО ще се подготвим за един по-опасен свят
"Те не са се сетили преди два дена, не са се сетили и преди два месеца на 24 февруари. И Швеция, и Финландия започнаха едно много дискретно, но пълноценно общуване с НАТО веднага след анексията на Крим през 2014 г. То беше в рамките на техния международно признат неутралитет до степен и размер, в който те можеха да го правят", каза Поптодорова.
Дипломатът посочи, че двете скандинавски държави от години насам участват в учения с държавите от НАТО, в заседания на алианса в разширен състав и най-важното техните системи за сигурност през тези години станаха абсолютно съвместими с натовската система за сигурност както в оръжеен план, така и по отношение на военното планиране и участието в операции, а това не е възможно, ако не си оперативно съвместим.
"Това, което те направиха не е началото, а логичният завършек на един процес, който е започнал много отдавна", заяви посланик Елена Поптодорова.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
